Путин е обсебен от идеята за нова Руска империя, победа на изборите ще го окрили

Владимир РОСТОЦКИ, руски политолог

Предстоящите президентски избори в Русия са своеобразен тест за Запада за зрялост, дълбоко разбиране на руската политика и реалност, както и готовност да се противопостави на разпространението на руската експанзия в съседни страни и територии.

За самата Русия президентските избори през 2024 г. не означават абсолютно нищо - Путин ще получи „заветните“ 99, 99% и ще се присъедини към почетното множество от „кремълски старейшини“, управлявали до смъртта си.

За Запада това ще означава по-нататъшно засилване на милитаристичните настроения сред руските елити и рупори на пропагандата, повишени рискове и предизвикателства по фланговете на НАТО, повишена заплаха от нападение срещу западните страни и откровена подготовка за война.

Предварително решената победа на изборите ще даде на Путин картбланш за укрепване на тоталитарните тенденции в руското общество и потискане на инакомислието и опозицията, което в действителност може да се превърне в нова, още по-кръвожадна агресия срещу други страни

Путин е обсебен от идеята за възстановяване на Руската империя/Съветския съюз и е малко вероятно да се спре в пренебрегването на илюзорните „демократични“ норми на изборния процес.

Фактът, че президентските избори в Русия предшестват изборите в САЩ, вдъхновява руските власти и лично Путин, който възнамерява да „изпревари Запада“ във войната в Украйна.

След президентските избори през 2024 г. възможността за някакъв алтернативен сценарий за развитие на Русия през следващото десетилетие ще остане затворена.

Западът ще трябва да се справи с твърда власт, базирана на военни (предимно членове на Северния военен окръг) и чиновници, щедро захранвани от държавния бюджет.

Тъй като вътрешнополитическият живот на страната вече е „изчистен“ доколкото е възможно (само за две години в Русия са образувани 273 наказателни дела за разпространение на невярна информация за руската армия), Путин и членовете на неговия екип няма да се разсейват от вътрешни противоречия и ще посветят всичките си усилия на конфронтация със Запада.

Руският режим ще става все по-затворен, „обърнат навътре“ и контактуващ само с „избрани“ „приятелски страни“ като бедната Венецуела, където сега се стичат руски туристи поради „затварянето“ на Европа, Северна Корея, Иран и Афганистан под управлението на талибаните.

Растежът на руската икономика ще продължи да се осигурява от мащабни военни поръчки, а лоялността на гражданите ще бъде осигурена от репресивни под формата на „традиционни ценности“ и православието на патриарх Кирил, което все повече напомня на „ислямски халифат“.

За оскотяването на властта и превръщането ѝ в неосталинистко тоталитарно чудовище допринася и традиционалисткото мислене на руския избирател. Ненапразно либералните медии отбелязват продължаващата популярност на Комунистическата партия на Руската федерация, която все още остава втората най-популярна политическа сила в Русия след „партията на властта“.

Очевидно е, че традиционните западни представи за демокрацията и изборния процес влизат в остър конфликт с руската действителност. Всички обявени кандидати за президентските избори през 2024 г. са или фалшиви фигуранти, или откровени изроди, неразбираеми и неприятни за руската общественост.

На този фон Путин се позиционира като „стълб” и опора на нацията и държавата, а плахите опити на извънсистемната опозиция да издигне своя кандидат, журналистката и бивш общински депутат от Ржевската областна дума Екатерина Дунцова, веднага биват жестоко критикувани и потиснати от репресивния апарат.

Дунцова не само не беше регистрирана като кандидат-президент, но и се опитват да я дискредитират по всякакъв възможен начин, например, като я задържат по подозрение за разпространение на наркотици в „тайници“ по селските пътища. Опитите на Дунцова и нейните съмишленици да създадат нова партия също срещат остра съпротива от страна на силите за сигурност. Традиционно „първата цигулка“ на руските избори играе ФСБ, от която идва Путин.

Най-видният противник на Кремъл Алексей Навални беше изпратен в колония в Арктика, а съратниците му бяха принудени да напуснат Русия или са в затвори в цялата страна.

В такива условия президентските избори в Русия през 2024 г. изискват актуализиране на редица западни стратегии. Това включва подкрепа за руската опозиция и всъщност търсене на опозиционно настроени личности сред регионалните активисти - общински депутати, бизнесмени, журналисти, интелектуалния и техническия елит. И всъщност изграждане на отношение към изборния процес и резултатите от него.

Очевидно е недопустимо всяко признаване на легитимността на изборите, като например присъствието на „наблюдатели“ от леви и десни радикални партии и движения в редица страни, какъвто беше случаят с фалшивите избори в „ прокси” републиките - ДНР/ЛНР.

Западът също трябва да обърне голямо внимание на външния електорат на Русия. Очевидно е, че руснаците в чужбина могат да бъдат използвани от Кремъл за пропагандни и подривни цели. Руската православна църква има огромно влияние за резултатите от изборите чрез свои представители в чуждите избирателни райони. Очевидно предизборната активност на православните активисти и „патриоти” е добра причина да се преразгледа възможността за живот и работа на тези лица на Запад.

Очевидно Русия ще се опита да направи президентските избори „запомнящи се“ за „недружелюбните“ страни. Напълно възможни са различни провокации, както пропагандни, така и въоръжени. Силите за сигурност на Запада трябва да гледат на президентските избори в Руската федерация като на сериозна заплаха от дестабилизация.

И накрая, ключовият въпрос. За признаване на изборните резултати. Открива се уникална възможност да се демонстрира отношението към руския диктатор и да се изведе извън „скобите“ на световната политика. Непризнаването на резултатите от руските президентски избори от водещи западни държави ще постави руския режим в изолация и тотални политически санкции, и ще се превърне в сериозен сигнал за страните от Глобалния Юг, както и за „любовниците“ на Путин в Европа. „Неръкоположеният“ руски владетел всъщност може да се превърне в политически парий. И това отваря големи възможности за предотвратяване на по-нататъшното укрепване на Русия и нейната експанзия.