Илиян Василев: Битката срещу Тагарев не е случайна, ГЕРБ иска да контролира МО

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Аргументите към двустранните трактовки на темите за мигрантите и пътната карта за изграждането на “Турски" или “Балкански поток" сякаш поставени на везни, как да се ориентираме в тях?

Е, сега при всички положения зрителите, слушатели, изобщо българските граждани вече са си изработили филтър, през който претеглят, каква е политическата част в говоренето и в различните информационни битки, които се водят – т.е. битката между наративите: наративите на едните, наративите и на другите. Винаги съм казвал, че ориентирът е онова, което стои най-близко до фактологията. Примерно, по разкритията за “Турски поток" там разбира се, че властта и тези, които са стояли зад това решение, те имат мнозинство. От гледна точка на достъпа и контрола върху информационните източници техният наратив няма как да не пробива.

Тъй като “Турски поток" и продължението му, най-новото продължение това е договорът на “Булгаргаз" с “Боташ" и на “Булгартнансгаз", това са брънки от една и съща верига. Те се подкрепят и от президент, подкрепят се и от ГЕРБ, подкрепят се от ДПС. С изключение на ПП-ДБ и то под условие, няма друга политическа партия, която да настоява за пълни разкрития. Освен това и плъзгането по пистата, че трябва да се убедим, че пътната карта и разследванията са истински, това е типична схема за отклоняване на внимание. Тя пътната карта не е изчезнала, просто беше засекретена по начин, който дори институциите по официален път не могат да направят.

Просто изчезна от информационното пространство. Но е ясно, че и в Президентството получиха тази карта. Естествено, като се види, че автор на картата е Владимир Малинов, шефът на “Булгартрансгаз", този човек е все още шеф на “Булгартрансгаз", как да я няма. ДАНС също има тази карта. И сега, примерно, като питате министъра на енергетиката, дали е автентична, той с какво да я сравни? Няма как да го направи. А тези, които имат картата, реалната, оригиналната карта, те пък никога няма да потвърдят, те ще се потопят в мълчание.

Защо?

Защото не е изгодно. Тази карта и новите разкрития, които "Инфонапалм“ прави през българските сайтове, тя разкрива светая светих на механизмите, по които се управлява България. И които са извън всичко онова, което ние си представяме като делегация на права на избрани от хората политици. Виждате, прегазват се закони - Законът за обществените поръчки. Едни хора се избират да изпълнят един проект, други го изпълняват. Финансирането е тотална мъгла. Най-накрая се установява, че Булгартрансгаз остава с дълга, който трябва да го погаси.

И забележете, за да погаси този дълг, той трябва да поддържа нон стоп високи нива на зависимост, тоест на присъствие на руски газови потоци. Тоест, сега настъпва период на война на мълчанието срещу фактите и в момента, в който както прекъсна “Газпром" внезапно договора си с “Булгаргаз" за доставка на газ, тази доставка трябваше да бъде гарантирана именно от “Турски поток". Видяхте, че нищо от това не стана. И ако утре “Газпром" реши да прекрати или Европейската комисия, Европейският съвет стигне до прекратяване на доставките на руски газ за Европейския съюз, между другото до 2027 г. беше даден срок да се откъснем от зависимост от руски газ, и тогава “Булгартрансгаз" ще си остане с дълга и без сигурните приходи.

А какво е мястото тук на договора с “Боташ"?

Договорът с “Боташ" е надграждане, тъй като когато “Турски поток" беше правен, все още имаше “Северен поток". И сега, след като и евентуално казвам не е сигурно, но ако евентуално се прекрати транзита на руски газ през Украйна, то тогава зависимостта на тези огромни количества, които “Газпром" пласираше – над 150 млрд, в Европейския съюз, това е тръбен газ, той не може да се пренасочи по други тръби. И тук вече всичко зависи от “Турски поток". Но “Турски поток" има определени нива на геополитическа търпимост към руския газ. Нали общо взето в момента природният газ тече по “Турски поток" през нас, благодарение на завареното положение и на това, че от него зависят Сърбия и Унгария.

Но в момента, в който стане въпрос или Русия опита през него или през Турция тя да прекара по-големи количества газ, то тогава вече ще се включи защитата за съображенията за сигурност, санкциите, изобщо военно-временните мерки, защото ние живеем в такива времена. Поради тази причина договорът с “Боташ" беше разглеждан като начин, по който Русия да изнася в Турция газ и компании от Европа да го купуват от Турция, но вече като турски микс, а не като руски газ. Но това е пак логиката на “Турски поток", само че вече на едно по-друго ниво, когато вече произходът не е руски, а е турски газов микс. И тук става въпрос отново за едни количества между 5 и 6 млрд. кубически метра допълнителни към текущите количества, които в момента се транзитират през Украйна като хедж, като застраховка.

И евентуално количества, които могат да минат и за Австрия. Но това всичко са брънки от една и съща верига. И в тази верига отново ключовата роля се играе от “Булгартрансгаз", от Малинов, който фактически подрежда нещата между договора на Бугаргаз и системното споразумение, което трябваше да даде уж равен старт на европейските компании да могат да внасят газ от Турция. А се оказа, че има само две компании, които могат да го правят: това е турската “Боташ“ и азерската “Сокар". Това са същите хора, които направиха “Турски поток" и сега го доразвиват вече, обаче при други политически покровители. “Турски поток" беше само странично подкрепян от президента проект, но основната менторска и протекционистка роля покровителят беше на Бойко Борисов.

Докато на договора между “Булгаргаз" и “Боташ" покровителят – това е неговият енергиен шлем, ако използваме аналогията с Първанов, беше направен от Румен Радев. Така че виждате, това са едни и същи хора, едни и същи механизми за вземане решение зад кадър и обществеността абсолютно нищо не знае. Тези разкрития, които бяха направени, те дойдоха през хакери, които влязоха в пощите на основния руски довереник на Путин, който пътуваше редовно до България и се срещаше с Борисов. Както между другото Борисов се срещаше и с Решетников, те са едни и същи неща. И тук този геостратегически проект, като направиха “Турски поток", той няма как да бъде тълкуван по друг начин, освен като мост между руските и българските управляващи елити, които сега обаче са в доста голям стрес от разкритията.

И естествено преминават в такава защитна реакция, която ако си спомняте този филм “Ах този джаз", там петте степени на приемане на смъртта, в случая не е смърт, а е неприятен факт: отначало преминаваш през отрицание, след това гняв, след това други етапи и най-накрая го приемаш. Но тъй като не става въпрос просто за едни проект, а за процес, тук нещата са много по-тежки и сложни. Става въпрос за модел на управление в България, в който една част от елита съхранява определени привилегии за себе си, извън контрола на избирателите. Защото никой не е гласувал за тези проекти, нито е гласувал да се заобикаля Законът за обществените поръчки, за да ги превръща в търговски тайни.

Всичко е търговска тайна, а в някакъв момент търговската става държавна, защото пътната карта е подписана от министъра на енергетиката. В момента това е големият проблем: моделът “Луканов" на прехода, който роди тези политици и този механизъм за взаимоотношения между политика - избиратели, той в момента стигна своята граница на търпимост и толерантност в новите рамки, в които България се стреми да разположи своите перспективи за развитие в рамките на Европейския съюз. Това нещо можеше да продължи, тази агония можеше да продължи още доста време, но войната в Украйна някак си ѝ сви хоризонта за междинна търпимост.

Как формулата на модела “Луканов" в момента се намества или се използва в преговорите за съставяне на кабинет? Защото това, което виждаме, е тяхното публично отражение. Не знаем обаче какво се говори за тях на самите преговори, темите са достатъчно публични, за да се премълчат в хода на пазарлъците.

Общо взето мисля, че няма да се стигне до разрив в този елит. Но действително има челен сблъсък. Защото за ПП-ДБ е невъзможно да легитимира този модел, който е наследен, чрез отсъствието на реформи, или чрез правенето на псевдореформи или половинчати реформи. Това не само няма смисъл, ами това ще ги превърне в маргинална партия. Защото най-накрая има обществена потребност някоя политическа партия или някои политически представители трябва да олицетворят тази обществена потребност и да станат неин изразител.

Ако ПП-ДБ и тези политици не го направят, това означава, че те сами ще се маргинализират и това е естествен процес. Мисля, че те вече го разбраха и поради тази причина е проблемът с логиката на продължение с реформи, със задължителни реформи, тези, които се договарят, дори те да не бъдат пълноценни. Защото има много хора, които са максималисти. Те искат да живеят в един прекрасен свят, чист, в който героите са герои, няма хора с грехове – това малко е силно пожелателно. Но дори и в този постепенен път към налагане на едни нови промени те няма как да не застрашат самият модел на властта, тази мрежа от взаимни влияния. В който, забележете, има богоизбрани: това, което е новата номенклатура, които залагат на своите лични и колективни уравнения на сигурността и благоденствието само въз основа на способността си да превръщат власт в повече влияние и повече пари и пак да държат властта.

Една част от обществото се състезава на принципа на меритокрацията: имате конкуренцията, завършите някакво образование, отидете на пазара, стремите се да направите нещо за себе ни, да заемете място под слънцето, да направите нещо за семейството си и т.н. Но има едни други, които живеят въз основа на конверсията на близостта си до властта, до публичните ресурси, до възможността да живеят без правила. И това всичко те го превръщат в колективно или групово благоденствие. И сега това нещо няма как да продължи. Този сблъсък между модела и новата формула на властта, за която говоря и допустимите рамки за толерантност, които се свиха във войната, правят вече сблъсъкът доста челен. Поради тази причина и битката между наративите на Борисов и този на ПП те тепърва ще се изостря. Не случайно виждате и тоталната информационна блокада в медиите.

Това е фактически върха на доказателствената част, че България е в плен на едни частни колективни интереси, при което ти купуваш медиите и централните медии ти затварят де факто една тема, която е за “Турски поток" и за механизма на властта. Те затова я затварят, защото не е толкова ролята на Теменужка Петкова важна или на някои отделни детайли. Проблемът за тях е, че някой започва да сваля маската и да оголва светая светих на конструкцията, структурата на този модел и хората могат да провидят скрити до този момент неща.

Затова, след като не могат да отрекат за проблема, все пак има социални мрежи, има доста алтернативни източници за информираност – ето, примерно аз говоря при вас, вие ще го пуснете, вие сте едни от тези, които го правят – те започнаха с тъй нареченият “бял шум", когато подтиснеш новината с някоя друга, затова измислиха този проблем с мигрантите. То толкова очевидно и грубо беше направено, първо мобилизираха ресторантьорите. Кои са ресторантьорите, те са близки до ГЕРБ. След това един бивш шеф на кмет, включително и с Хекимян с някакви протести и хората все пак, когато се лее от централните медии, които все още формират представите на много хора, те започват да вярват: значи, има някакъв проблем.

Ако се запита всеки един от нас: колко мигранти е виждал, колко насилия е виждал или за колко е чувал, или на колко е бил свидетел като български граждани на подобно насилие, най-накрая ще види, че цялата тази история се провокира съзнателно от мобилизирани нацита по един или друг в кавички, които преследват чуждестранни студенти, които се учат тук. И които една част от тях могат да останат и в България, да запълнят примерно дефицита на кадри по медицина, защото това е една от дисциплините и професиите, които на нас много ни липсват.

И накрая получаваме информационен тюрлю гювеч – кой кого бил не е ясно - мигрантът ли бил, студентът ли бил, всичко е едно омесване с афганци, с престъпници. А престъпленията в България се случват и най-вече от български граждани, и то големите престъпления се правят, но те не се разкриват. И затова сега виждате един взрив на дезинформация, на вътрешна хибридна война и атака, която е отворена от български източници. Която обаче удивително съвпада с учебника по дезинформация в Кремъл. Защото тази тема с насаждане на антимигрантски чувства и несигурност не е само в България, Кремъл работи по един и същ учебник да възбужда такива чувства в цяла Европа.

Посланик Василев, а как да си обясним тази история за прехвърления 1 млрд. от Фонда за енергийна ефективност, обявен от финансовия министър Асен Василев за приход?

Това не е за първи път. Понеже става в навечерието на Еврозоната, той иска да си стабилизира финансите, да намали евентуално бюджетния дефицит, освен това да държи и под контрол инфлацията. По принцип на този Фонд за енергийна сигурност много хора гледат като "свои пари“, защото са заинтересовани от това, парите от този фонд да отидат за подкрепа на ВЕИ-та. А ВЕИ-та в основната си част са соларни паркове. Добре, но соларните паркове, виждате дори тези дни имаше малко по-топли дни и цената веднага отиде на близко до 9 лева на мегаватчас, което е нищо.

И при тези ниски цени, всички тези инвеститори във ВЕИ-та, те разчитат на този фонд, за да им покрие недостигащите приходи от пазара. И този проблем ще става все по-остър, тъй като все повече паркове, някъде около 2 гигавата соларни нови мощности се очаква да влязат. И при този очертаващ се колапс на пазарните цени, трябват външни инжекции. По-голяма част от ВЕИ инвеститорите нямат нищо общо с енергетиката. Дори зная, че 2/3 от депутатите имат интерес в тази сфера, тоест, това е политически вече въпрос. И той е вече вързан към личните интереси на тези хора.

И виждате, че всичко, което се изземе от този фонд, а той е за гарантиране устойчивостта на енергийната система, той не е за подкрепа на недобре или неразчетени инвестиционни намерения. И затова сега се фокусираха много, защото този фонд е за всичко, включително и за покривине на дефицити, и на дисбаланс в енергетиката.

Много хора твърдят, че разчитат на него за подкрепа при енергийна бедност?

Така е, но когато имате цени, които все пак не растат, защото ако видите цените на борсата, те не растат за електроенергията. Ако има проблем, то е проблемът в масовото навлизане на ВЕИ-та, които дебалансират системата, защото просто прекалено много мощности стават прекъсваеми. А прекъсваемите мощности когато работят, те дават най-евтината енергия. От гледна точка на устойчивостта на енергийната система, тя се интересува не от спринтове, нали че някой ще избяга 100 м за 9 секунди, а от това през 24 часа да има устойчиво подаване на вариращо потребление, което означава, че в частта на тези 100 м ще имате все повече и повече състезатели, на които те ще трябва да им се амортизират разходите и да си получават своите приходи извън тези няколко часа работа.

Имате повече участници в тази система и заедно с това, трябва да крепите и тези, които към този момент ви дават базовата енергия, и особено балансиращата енергия. И всичко това по веригата като видите, че срещу това стоят едни потребители, които могат да плащат едни пари, естествено се получават канибализация, взаимни битки и взаимно съперничество и остра конкуренция между все повече играчи за все по-малко сегменти. Това е големият проблем, че се губи смисъл. И като сложите върху това нещо и директивите на Европейската комисия, които казват - това може, това не може, не можело да има улавяне емисии. Става дума за неудачен опит за реформа по бюрократични методи в система, която може и би трябвало да се води само от пазарните принципи.

И на финала искам да ви попитам. Видимо е сега, че ротация ще има. Как ще се компилират за основа на бъдещото управление двата несъвместими документа на преговарящите коалиции - меморандума на ПП-ДБ и споразумението на ГЕРБ-СДС? Как ще се реши челният сблъсък, ако използвам и вашата лексика?

На равнище документи едва ли ще има кой знае какъв голям сблъсък. Защото и ГЕРБ нямат интерес от това: публично да обявяват, че са против реформи, против промени. Това общо взето е демоде и не печели кой знае какви симпатии. Битката ще бъде най-вече за контрола върху властта, за посоката и скоростта на промени и ръководствата на регулатори, за министерствата.

За службите, за съдебната система?

Точно така, не случайна е и битката срещу Тагарев, защото на ГЕРБ е изключително важно да контролира Министерството на отбраната и такива министерства, през които ще минава все повече ресурс, но не само изобщо ресурс, а такъв, който е свързан с поръчки на въоръжение в Щатите. За ГЕРБ и ДПС е критично важно да поддържат отворена писта за тъй наречената транзакционна дипломация или дипломация, при която ние обещаваме сделки на американски фирми, а те пък се използват за лобизъм спрямо американското правителство, когато то и ако то реши да разшири списъка “Магнитски" или да предприеме едни други стъпки срещу съответните хора.

И затова Тагарев им е много важен за смяна. Сега, няма как да получат оставката на Тагарев, защото това е както се казва на английски deal big breaker, това е нещо като червена линия, което ПП-ДБ просто няма как да приемат. Но както виждате, ГЕРБ като не може да получи, примерно енергетиката, се опитва да управлява енергетиката през Комисията по енергетика, която става министерство.

Вземат такива абсурдни решения: да изземат функции на изпълнителната власт и дори не на изпълнителната власт, а на компании, като определят кой да бъде изпълнителя на този проект за ядрен реактор, нов американски. След това има постъпило миналия петък предложение от четирима депутати от ГЕРБ, (което вече е прието – ИВ), с което се задължава не само Министерството на енергетиката, но и съответните компании, Министерството на финансите, да осигурят ресурс на “Булгартрансгаз", нали помните “Турски поток" откъде започнахме, за механизма.

Да осигурят ресурс на “Булгартрансгаз" да реализира свои проекти. Защо трябва държавата с бюджетни средства да ги реализира, след като ако те са добри компании от пазарна гледна точка и “Булгартрансгаз" беше в добро състояние, той би трябвало да може да вземе търговски кредит, да пусне облигации или по друг начин да набере капитал. Проблемът е, че “Булгартрансгаз" именно заради проекта “Турски поток" и заради този дълг, който му виси и това съотношение между дълг и активи и той получава по-трудно или не може да получи тези ресурси като кредит. Затова кое е най-лесно? Комисията по енергетика, която действа като министерство, да задължи бюджета. Това е противоконституционно, но кой му обръща внимание. Сега всичко е възможно.