Записки по българските реформи

Навършват се 101 години от преврата на 9 юни 1923.

Правят го военните, но „проектът“ е на интелектуалци от Народния сговор, професори и политици от традиционните български партии.

Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.

За разлика от преврата срещу Батенберг четирийсетина години по-рано, този е кървав.

Министър-председателят Стамболийски е заклан с варварска жестокост. Който има желание и нерви, може да прочете първата част от книгата на Свобода Бъчварова „По особено жесток и мъчителен начин“.

Там всичко е описано, няма какво да се добави.

Стамболийски през 1923 година е много близо до т. нар. точка на пречупване – момент, от който връщане назад няма. Или поне така мислят политическите му противници.

С поредица реформи той значително разширява базата и влиянието на БЗНС и през пролетта на 1923 партията печели 52 % от гласовете на парламентарните избори, но има 212 депутати от 245. За да бъде разбрано с днешна дата – това е нещо като Ердоган в Турция или Орбан в Унгария, само че още по.

БЗНС прави наистина значителни реформи.

Опростява правописа, въвежда всеобща трудова повинност, ограничава едрата поземлена собственост, въвежда изборни съдии, откриват се над 1000 училища, основното образование става задължително, подяжда банките, като основава над 1000 кредитни селски кооперации, прокарва закон за съдене на виновниците за националната катастрофа, туря под контрол Светия Синод и какво ли още не.

Това наистина са реформи. Нищо не казвам за сега.

Истината е, че методите на Стамболийски не издържат изцяло демократична проверка. Например на изборите през 1920 година БЗНС има само 110 мандата, та се налага да касира избора на 13 комунисти и да добие мнозинство. Има и сопи, и терор, и всичко от арсенала на автократичното управление, но не е мината границата към тоталитаризма.

Но може би е щяла. Никой не знае.

През пролетта на 23-а година цялата опозиция, включително БКП, която формално е втора политическа сила, е загубила надежда, че може да бие Стамболийски по правилата.

И дясната буржоазия прави преврат, а лявата буржоазия, която още не е буржоазия, гледа отблизо.

Те така.

С днешна дата историята на преврата от 9 юни 1923 идва да покаже, че реформите в България никога не са били лесна работа. Понякога са даже смъртоносни.