"Тук имам всичко": един щастлив англичанин в България

Неговата история звучи като роман. Англичанинът Мел Милс живее в балчишкото село Оброчище, преподава актьорско майсторство, учи български, работи като треньор по бодибилдинг, занимава се с бойни изкуства и японско градинарство, знае всичко за птиците и насекомите, прибрал е три кучета от улицата, не пие алкохол и обича мусака. Разказва, че в младостта си е имал частна охранителна фирма и същевременно е работил за правителството във Великобритания в областта на антитероризма, преговорите с похитители, предотвратяването на масови безредици и ресоциализацията на затворници.

"Работех предимно с млади хора, 19-20-годишни. В друга моя група бяха само жени, повечето от тях "мулета" - куриерки на наркотици от Латинска Америка. Работил съм много и със затворници с доживотни присъди за убийства."

Това не е ли малко страшно? - питам го.

"Винаги съм се движил и в такива среди, имал съм и имам приятели и от двете страни на барикадата. Да, срещал съм някои страшновати хора, но това не е било проблем. Винаги съм вярвал, че когато разговаряш сериозно с един човек, ти можеш да му помогнеш."

Талантите на Мел

Мел наближава шейсетте, усмихнат, як, мускулест мъж с доста татуировки - не случайно в родната си Англия успешно се изявява и като актьор в екшън филми. В клипове с негово участие на специализираната киноплатформа IMDb виждаме един интересен типаж, който силно прилича на прочутия актьор Джон Малкович и умее талантливо да се превъплъщава в класически злодей. Мел разказва, че тази есен отново заминава на снимки във Великобритания. А иначе споделя професионалните си умения с подрастващи актьори във Варна: епизодично преподава в една частна школа по актьорско майсторство. Преди няколко години дори засне пълнометражен филм с варненските си ученици - "Избраните" ("The Chosen Ones"). Той самият е копродуцент, сценарист и режисьор на този некомерсиален филм в стил "артхаус", както разказва самият Мел. Премиерата беше в Оброчище и събра около 130 души.

Но как човек като него изведнъж се оказва в Оброчище? В отговор на този закономерен въпрос Мел Милс разказва, че след като излязъл в ранна пенсия, първоначално смятал да се засели в Хърватия, но цените на недвижимите имоти изпреварили плановете му. Дошъл на почивка в България, харесал си голямата къща с градина в Оброчище, купил я и след като две години я ремонтирал, накрая решил трайно да се засели тук. Японски оформената му градина с езерце с японски шарани разкрива още една от неговите многобройни идентичности: почитател на японската философия и традиции, майстор по айкидо и любител градинар.

Мел има и три кучета - и трите спасени от смъртна опасност. Даня и Ян открил премръзнали под една козирка по Коледа преди шест години.

"Сложих палетата в един кашон пред камината, дадох им топло мляко, макар и да не мислех, че ще оживеят - бяха направо ледени висулки. Но не щеш ли, на другия ден те вече търчаха из къщата."

А каракачанецът Брюно е кръстен на британския боксьор Франк Брюно. "И двамата са истински галантни гиганти", смее се Мел. Той от сърце обича природата. В детството си, преминало в британската провинция близо до Норич, той изучава птиците и насекомите, ходи с баща си на лов, умее да приготвя всякакъв дивеч. Тъкмо заради уникалната природа харесал и България.

"Климатът е чудесен, хората са мили, имотите тогава още бяха евтини. Имам око за такива неща и бързо забелязах какво видово многообразие има тук - видове, които в Обединеното кралство изобщо вече ги няма. Растения, пеперуди, насекоми, птички. Тук съм виждал белоглав орел, жерави, какво ли не", разказва Мел.

Често пъти се качва на старичкия си 4х4 и отива на риболов - за шарани. Спи на палатка край езерата, вари си рибена чорба на огън. Чувството за широта и за свобода - това Мел обича най-много в България. Според него в Обединеното кралство човек няма достатъчно простор, а държавата е прекалено контролираща - "nanny state", както се казва на английски. Мел твърди, че след приемането в ЕС се правят опити и България да бъде вкарана в коловоза, но това щяло да трае още доста време, защото българите имали съвсем друг манталитет.

А какъв е този манталитет? - питам го.

"Те от една страна са много гъвкави и адаптивни. Харесва ми умението им да използват всяко нещо по няколко пъти, да рециклират предметите за ново предназначение. От друга страна бих казал, че не можеш да им продаваш краставици. Те си карат открай време по своему и не виждат каква полза биха имали да се променят."

Но това има и лоша страна, забелязал е Мел, който с фина британска ирония описва например българските пътища като разминали се със съвършенството.

"Понякога има огромни дупки и българите затъкват по някой клон в такива дупки или пък пластмасов бидон с вода - и стоят отстрани да гледат сеир. Когато все пак ремонтират пътищата, няма ни светофари, ни заграждения, ни конуси, нито някакъв ред за пропускане на колите. И така стават доста катастрофи. Макар и не толкова много, колкото можем да очакваме, защото българите използват здравия си разум: аз ще те пропусна да минеш, после другата кола ще пропусне мен и т.н. Ако във Великобритания разчитаха на това, щеше да има задръствания по пет километра", констатира британецът.

В България му харесва и бавното темпо на живот. Макар че то също си има лице и опако. Разкарването по гишетата, когато регистрираш автомобил, многобройните чиновници, които само местят папки - Мел първоначално не можел да го разбере. После му обяснили, че това е наследство от комунизма, когато по този начин се осигурявала пълна трудова заетост на хората. В България на "бавното темпо" той самият живее доста интензивен живот - дори не сколасва да обиколи страната, да види Рилските езера и теснолинейката, за които много бил слушал. Всеки ден прилежно учи български - плюс уроците, които взима два пъти седмично вече от шест години насам.

"Доста разбирам, когато чета, мога и да пиша. Но в разговор много зависи от произношението и от диалекта на събеседника ми. Мога да сглобявам изречения, да си поискам нещо или да отговоря, когато ме питат. Решен съм да го науча този език, след като живея тук за постоянно. И работя всеки ден, по малко, пиша си домашните. Но езикът е труден. Сега се боря с това минало време, дето завършва на л", смее се Мел.

Освен уроците по български и преподаването във Варна, всекидневието на Мел Милс е маркирано и от тренировките, които предлага особено през лятото на групи туристи във фитнес-залите в Кранево: бодибилдинг за начинаещи. Вече от години си има редовни клиенти.

А дали вече си има и приятели в Оброчище? - питам го.

"О, да, с всички се познавам. Редовно ме канят да опитвам домашни вина и ракии. Аз съм въздържател, но по една глътка изпивам, за да не ги обидя. Защото са направили нещо със собствените си ръце. Подаряват ми често ракии, а аз разпознавам дали е гроздова, сливова или кайсиева. Понякога са доста силни - по 60 градуса. Може кола да караш с тази ракия вместо с бензин", смее се англичанинът.

Мел дори е овладял някои измерения на местния хумор и знае, че всяка жена преди брака си трябва да умее да приготвя мусака. Той самият много обича мусака, но яде всичко и харесва храната в България. Още като малък, покрай ловджийството, се научил да готви - и до ден-днешен си готви сам.

Човекът с необозрим брой таланти, идва ти да му кажеш. Той се смее: "Приятели ми казват, че не съм живял достатъчно дълго, за да свърша всичко това. Но аз не съм първа младост, така че имам зад гърба си доста дълга и интересна биография."

Звучи като противоречие, но в същото време Мел твърди, че е саможив човек, който се чувства хармонично сам, в своята собствена компания. Човекът с многобройните идентичности, актьорът и режисьор Мел Милс днес казва, че не търси никакво признание, че е доволен да остава в сянка.

"Имам зад гърба си дълъг и пълноценен живот, няма на кого повече да се доказвам, избоядисал съм всички бои, минал съм през всички катастрофи, които могат да се случат в живота, видял съм и много добро", споделя англичанинът.

Като стана дума за възраст и продължителност на живота, питам Мел дали има взимане-даване с българското здравеопазване.

"Лично аз нямам много опит, но покрай приятели и познати съм забелязал, че лекарите са много, много добри, но оборудването, техниката и условията са далеч от оптималното. Храната, стаите, болничните легла… Трябва да си носиш неща от вкъщи, близките да ти носят и храна. Но хората са много доволни от квалификацията на лекарите и от общото равнище на лечението", констатира англичанинът.

"Сигурно така е било в Сицилия през 1950-те"

Неизбежно си говорим и за политика. Според Мел положението в България е катастрофално след 3-4 години безплодни избори през няколко месеца. И не се вижда перспектива, смята той.

А защо? - питам го.

"Защото там, където има политици и правителства, там има и корупция - това е моето дълбоко убеждение. Корупция има навсякъде, но в някои държави тя е по-добре прикрита. Българите в това отношение са доста нескопосни, ясно се виждат връзките с онова, на което му викат "мафия". Сигурно така е било в Сицилия през 50-те години на миналия век."

Седим на открито, Мел пие газирана вода, а разговорът ни продължава вече часове. До този момент сме се виждали мимолетно във фитнеса или на плажа, но никога не сме навлизали в дълбините на битието. Сега явно това се случва, защото към края на разговори ни Мел обобщава:

"Моят път в живота изобщо не е от обичайните. Като поглеждам назад, като гледам какво ми е минало през главата, си казвам, че съм живял поне два или три живота. А днес в Оброчище имам всичко, което ми трябва. Ако някой ми каже да изброя четири неща, от които имам нужда - ами всичките ги имам тук, в Оброчище."

Един щастлив англичанин, в хармония със себе си и с природата. В българското село Оброчище.

Автор: Александър Андреев