Пироманите на Путин

Вандалските палежи на съоръжения, които спряха временно високоскоростни влакове във Франция в деня на откриването на Олимпиадата в Париж, са само един от многото подобни примери. Служители на западни разузнавания свързват редица саботажи в Европа с руската тайна служба ГРУ. От началото на годината са регистрирани случаи на палежи и други нападения в повече от половин дузина държави, сред които Чешката република, Естония, Латвия, Германия, Полша, Швеция и Обединеното кралство, пише швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ), като се позовава на американското специализирано списание „Foreign Affairs“.

Преди време то помести цял списък с обекти на подобни нападения с един и същи почерк. Сред най-зрелищните случаи е разкритият от американското и германското разузнаване опит за атентат срещу шефа на водещия германски оръжеен концерн „Rheinmetall“ Армин Паппергер, който е трябвало да бъде ликвидиран от руски агенти, съобщи най-напред Си Ен Ен. Убийството на гражданин на западна държава на нейна собствена територия би било драматично отклонение от досегашната тактика на Москва, коментира НЦЦ.

Още новини от Украйна

Според авторите на швейцарското издание Владимир Путин е отворил нова глава в така наречените операции „в сивата зона“, за които Западът изглежда напълно неподготвен. Досега държавите от НАТО все още не са успели да разработят съвместна контрастратегия. Във време на ожесточени предизборни битки в САЩ и политическа нестабилност в Европа подобни атаки могат да доведат до сериозна дестабилизация на Запада, четем още в публикацията.

Болшевишки корени

Саботажът не е нещо ново в Русия. След Октомврийската революция през 1917 г. болшевиките виждат в саботажа ефективно средство за дестабилизиране на Запада. Още след основаването си Комунистическият интернационал (световната организация на комунистическите партии) нарежда на членовете си да проникнат в структурите за производство на оръжия и боеприпаси в техните държави. Ленин пък изисква от тях да оказват активна подкрепа на нелегални бойни клетки. Скоро те се превръщат в толкова сериозен проблем, че британското правителство дори обвързва официалното признаване на Съветския съюз с прекратяването на тази подмолна комунистическа дейност.

След като по време на Втората световна война Сталин окончателно разпуска Коминтерна, тези операции секват. В началото на Студената война двете съветски шпионски организации - КГБ и военното разузнаване ГРУ - разработват нови планове за саботаж. През 1950-те години те започват да изграждат складове за експлозиви и оръжия в цяла Западна Европа, а също и в Съединените щати, които трябвало да бъдат използвани само в извънреден случай – при тотална война със Запада.

Фактът, че Съветският съюз се въздържа от саботажни действия толкова дълго време, няма нищо общо със западната политика на възпиране. В началото на Студената война съветските тайни служби са разполагали с много ресурси, а военното разузнаване е вербувало много агенти с дългогодишен опит в саботажите. В началото на 1950-те години архитектът на убийството на Лев Троцки в Мексико през 1940 г. генерал Наум Ейтингон е натоварен от съветските тайни служби да сформира бригада за специални операции, която да взривява американски военни бази в Европа. По вътрешнополитически причини обаче този план така и не е задействан, уточнява НЦЦ.

След смъртта на Сталин съветският елит, включващ и много хора, преживели чистките на Сталин, оказват отпор на всесилните служби за сигурност и разузнавателните структури. При Никита Хрушчов ръководството дори се опитва да ги постави под контрола на комунистическата партия. Тогава тайните служби се отървават от най-авантюристичните си агенти, сред които е и Ейтингон – той е изпратен в ГУЛАГ за единайсет години, припомня швейцарското издание.

Оръжейни складове на Запад

Когато Путин идва на власт в края на 1990-те години, той поема голяма част от почти непокътнатата инфраструктура на съветските тайни служби. През октомври 1999 г., само два месеца, след като той наследява Борис Елцин, в Камарата на представителите на САЩ се провежда изслушване относно заплахата от руски саботажни операции. След като по-късно в Швейцария и Белгия бяха открити тайни оръжейни складове на Москва, ФБР се зае със задачата да проучи дали и в САЩ има подобни складове. След това обаче дойдоха атентатите от 11 септември 2001 г. и от този момент нататък Русия вече се разглеждаше като съюзник във войната срещу тероризма.

През последните две десетилетия Путин не само разшири властта си, но и вдъхна нов живот на операциите в чужбина, посочва НЦЦ и изрежда няколко от най-нашумелите такива случаи, сред които взривяването на складове за боеприпаси в Чешката република и отравянето на руски опозиционери. След като Русия се намеси в президентските избори в САЩ през 2016 г., Западът за първи път започна публично да осъжда тези тайни операции на Москва - безуспешно. Шпионските служби на Путин вербуваха ново поколение агенти, които съчетаваха твърдост, лоялност и жажда за приключения - в специалното подразделение „Спецназ“.

Най-новите акции

Нахлуването на Русия в Украйна бързо прерасна в шпионска война срещу Запада, а руските тайни служби и службите за сигурност се прегрупираха и започнаха да набират местни партньори в европейските страни. За това те често използваха действащи престъпни мрежи и дори граждани на Беларус и Украйна. Така в началото на 2024 г. Русия беше подготвена за тези нападения, на които станахме свидетели по-късно през годината, пише швейцарското издание.

САЩ и НАТО сега бият тревога: Кремъл кара европейците да усетят по-пряко цената на войната с надеждата, че подкрепата за Украйна ще отслабне. Освен това една по-мащабна атака срещу инфраструктурата на Запада може да има по-дълготрайни дестабилизиращи последици. Тази стратегия поставя Запада в трудно положение - той може да отговори само с ограничени контрамерки. Първо, защото САЩ и техните съюзници не са официално във война с Русия. И второ, защото контраразузнавателните служби ще трябва да прибегнат до драстични мерки, които са възможни само в тоталитарните режими, се казва още в публикацията на НЦЦ, заета от специализираното издание „Foreign Affairs“.

Емилиян Лилов редактор