"Либералните ценности са изконните християнски ценности"

Автор Георги Лозанов:

Проф. Градев, кои са християнските ценности и доколко са канонично определени?

Проф. Владимир Градев: Думата канон означавала първоначално тръстиковата пръчка, около която се е навивал папирусът и после е добила значението на правило, норма. Канон са признатите за Свещено писание текстове. В Новия завет се съдържа великата истина, на която учи християнството: Бог е любов. От нея произтичат и двете автентично християнски ценности: да обичаш Бога и да обичаш ближния като себе си, не защото и двамата сте за обичане, а защото Бог ни е обикнал такива, каквито сме - грешни, горделиви, малодушни и т.н. Ближният е всеки друг човек, с когото влизаме в отношение – познат и непознат, свой и чужд, приятел и дори враг, защото всички хора сме равни пред Бога и Той ни обича всички по еднакъв начин. Върху равенството на всички хора пред Бога се изграждат всички останали ценности и постижения на християнската цивилизация, а исторически това води постепенно и до равните права на всички хора, именно защото са равни пред Бога. Това е великата ценностна традиция на християнската цивилизация.

"Традицията е живата вяра на мъртвите"

Доколко християнските ценности съвпадат с тъй наречените традиционни ценности и има ли основание руската пропаганда да вижда заплаха в днешното западно общество?

Проф. Владимир Градев: Традиция е историческата последователност между минало и настояще, тяхното органично развитие, при което всяко поколение съзрява благодарение на предшествалите го. Накратко, традицията е живата вяра на мъртвите и не бива да се бърка с традиционализма, който е мъртвата вяра на живите. В днешна Русия ясно и отчетливо става дума единствено за пропаганда на традиционализма, пропаганда, която тръби, че всичко – и войната в Украйна дори – се прави в името на традиционните ценности и в същия този дух се отменя законът против домашното насилие, което управляващите явно схващат като традиционна ценност на руското общество. Вместо да се решават реалните проблеми на руското общество, е далеч по-лесно да се задейства пропагандата срещу либералните ценности на Запада, който наричат упадъчен, тъй както съветската пропаганда громеше навремето рок-енд-рола, кока-колата и частната собственост. Властта в Кремъл инструментализира днес православието, като го превърна в национална идеология, тъй както съветската власт използваше преди марксизма: да, съдържанието е различно, но формата и целите на индоктринирането остават същите. А либералните ценности са всъщност изконните християнски ценности, защото именно в тяхната основа е християнската идея за равенството на всички хора помежду им, тъй като са равни пред Бога.

Защита на традиционните ценности ли са санкциите, които Доналд Тръмп предприе срещу университетите и благотворителни организации като USAID или World Vision International?

Проф. Владимир Градев: Университетите са съставна част от християнската цивилизация. Те възникват в "старата Европа" шест века преди създаването на САЩ като автономни институции на знанието, каквито са и до днес в демократичния свят. Именно тази автономност е тяхната традиционна ценност и сила и на нея посяга сега американското правителство. Основният претекст е, че университети като Харвард уж толерирали антисемитизма. Същевременно Тръмп и неговите приближени, особено вицепрезидентът Ванс, активно подкрепят крайнодесни партии в Европа, в които антисемитизмът е идеология и практика. През цялото време Тръмп тръби, че основна ценност за него е свободата на словото, а сега неговата администрация изисква от кандидатстващите за виза чуждестранни студенти да дадат достъп до своите профили в социалните мрежи и като основен мотив за отказ се посочва наличието на критични коментари за Тръмп в тях. Това, заедно със закриването на благотворителните организации, което отбелязвате, както и със закриването на радио "Гласът на Америка", нанася огромна вреда преди всичко на самата Америка, която сама хвърля в калта ореола, който я правеше уникална и наистина велика.

"Обичай Бога и ближния" е валидно и днес

Десетте Божи заповеди принадлежат ли към християнските ценности и в каква степен са валидни за съвременния човек?

Проф. Владимир Градев: Да, те запазват своята валидност като християнството ги разглежда в светлината на "Обичай Бога и ближния". Затова и свети Августин може да възкликне: "Обичай и прави, каквото искаш". Ако обичаш истински Бога, ще обичаш и ближния и във всичко, което правиш, ще те води тази любов, ако ли не, тогава си заменил истинската любов заради измамната любов към земните блага.

След като руската инвазия в Украйна очевидно нарушава шестата заповед – Не убивай, а корупцията осмата – Не кради, не е ли необходимо църквата да взима отношение?

Проф. Владимир Градев: Разбира се, че е необходимо, но Руската православна църква легитимира и благославя войната, а пък Българската патриаршия днес, вместо да покаже "по сестрински", както е длъжна, на Руската патриаршия, че извращава Христовото учение и е станала слугиня на княза на този свят, се държи като нейна слугиня. Не съм чул и не ми е известно патриархът или някой от Светия синод да е говорил конкретно за корупцията или за язвите в правосъдна система и така те стават, уви, традиция и норма за нашето общество.

Църквата интересува ли се от "произхода на парите" и може ли да приема щедростта на убийци и крадци или на власт, която ги покровителства?

Проф. Владимир Градев: Безспорно, църквата трябва да се интересува от това и да не приема такива дарения. Но тя не само видимо се води от стария езически принцип, че парите "не миришат", но и възхвалява като благодетели мафиоти и корумпирани политици, прави ги архонти и т.н.

Помощта, която държавата дава за строителство и реставрация на църкви, повишава ли демократичното ѝ качество? Имате ли впечатление, че сближаването на държавата с църквата е по-типично за диктатурите, отколкото за демокрациите?

Проф. Владимир Градев: Църквата е отделена от държавата, но това не означава, че между тях не трябва да има диалог и сътрудничество. Проблемът възниква, когато отношението между държавата и църквата се сведе до друго езическо правило: Давам ти, за да ми дадеш, финансирам те, за да ме легитимираш, благославяш, възхваляваш.

Може да учим децата на добродетели. Въпросът е на какви.

Могат ли да се преподават добродетели в училище и какво въобще може да включва предвиденият от МОН предмет "Добродетели и религии"?

Проф. Владимир Градев: Да, могат. Въпросът е как и с какъв реален резултат. Ние с Вас бяхме непрестанно възпитавани от детската градина до университетската скамейка в комунистическите добродетели, водещ сред които беше атеизмът. Това не ни направи нито атеисти, нито строители на светлото бъдеще, напротив. Единственият резултат беше, че ни изпълни с отвращение и непоносимост към комунистическата система. Сега ключовият въпрос е да не се получи същият ефект, което е твърде вероятно като гледам кой и как подхожда към темата. Затова казах по време на работна среща с министъра на образованието, че не трябва да забравяме, че "Ад", където са описани всички пороци и грехове, е най-интересната част от "Божествената комедия" на Данте и не бива да подценяваме учениците, които, особено в юношеската възраст, мислят, търсят, често се бунтуват. Отбелязах също, че християнско възпитание се дава в семейството и църквата, че то има смисъл само като част от църковния живот и е неделимо от молитвата, приемането на тайнствата, участието в богослуженията и пр. Задача на църквата е да въвежда и възпитава в християнството и ако прехвърли това свое основно звание на държавата, тя превръща християнството в политическа религия или идеология, както става днес в Русия. Децата в училище биха могли да бъдат учени на добродетелите, но не, че не трябва да лъжат, крадат и пр., защото дядо Бог ги гледа и ще ги накаже, както общо взето го представят "промоутърите" на темата. Това ще има отрицателния ефект, за който говорих. Вярвам обаче, че резултатът може да бъде и друг, ако се изходи и тук от основната ценност на християнството: "Обичай ближния като себе си" и децата бъдат възпитавани в дух на приятелство помежду им, на милосърдие и грижа към по-слабите, възрастните, инвалидите, в любов към всяко живо същество – цветя и дървета, птички и животни, в грижа за природата и средата, в която живеят. Като това става не с морализиращи ги уроци, а с игри за по-малките, практики и дискусии за по-големите. Само така предметът "Религия и добродетели" би могъл да е от полза за учениците, пък и за цялото общество.

Вие сте от Варна – какви бяха настроенията в града непосредствено след арестуването на кмета? И защо, според Вас, то беше в толкова демонстративно нарушение на човешки права?

Проф. Владимир Градев: Преди месец кметът Благомир Коцев пръв реагира на смъртта, вследствие на груб полицейски арест, на Явор Георгиев с думите: "Той потърси помощ, а намери края си". Тогава хиляди млади варненци излязоха на спонтанни протести, в които се включи и кметът. Бруталният арест на Коцев беше дори още по-отвратителен, защото нескопосано бе представян като законен, като обосновано може да се предположи единствено, че ние, данъкоплатците, ще трябва отново да плащаме, когато България бъде за пореден осъдена от Европейския съд за нарушаване на основни човешки права. Но спонтанни реакции срещу случващото се безобразие нямаше. Протестите се организират от политическите поддръжници на кмета като в тях се включват и възмутени граждани. (бел.ред.: интервюто е правено преди снощните протести в София, Варна и други градове) Общото настроение в града може да го изрази картината на Брьогел "Падането на Икар". Някак естествено идва асоциацията между участта на младия кмет, дръзнал да разгражда системата на корупция и зависимости, управляваща от години града, и тази на дръзналия да полети високо в небето младеж. В картината залезът красиво озарява залива, всичко е очарователно, освен няколко пръски в морето, разплискани от падналия Икар, чиито крака се подават още над водата. А рибарят пред него остава съсредоточен в своя риболов и другите хора продължават спокойно да се занимават с делата си, незабелязващи или нехаещи за случващото се край тях.

Проф. Владимир Градев е философ, културолог, теоретик на религията, посланик на България при Светия престол във Ватикана от 2001 до 2006.