Как показаха среден пръст на гражданите на България

Коментар на Евгений Дайнов:

Приликите между лятото на 2020-а и лятото на 2025-а са очевидни. Разликите - не толкова.

Приликите се виждат с просто око. Същият като преди пет години тип хора - с видимо европейски, съвременен външен вид и поведение - протестират за същите неща: да се спазват принципите на правото. Тогава всичко започна с искането гражданите на Републиката да имат достъпа, осигуряван им от Конституцията, до публичната (т.е. на всички) държавна собственост - плажа Росенец, превзет незаконно от Ахмед Доган. Днес протестите в България отново настояват да се спазват принципите на правото: да не бъдат произволно арестувани и затваряни неудобни на властта хора.

Играта днес

Разликите са съществени обаче. Тогава, в първите месеци на 2020-а, участниците в модела "Борисов" бяха решили, че са на власт завинаги. И пред очите на всички започнаха да прилагат принципа, формулиран от техния представител Емо Ротманса десетилетие по-рано (по повод незаконната сеч): "Властта е наша. Гората е наша. Правим каквото си искаме". В случая на 2020-а - пред очите на всички клиентелата на "модела" изнасяше публични пари (на принципа "парите са наши") в чували. А бенефициерите на "модела" престанаха дори да имитират строителството на магистрали с тези средства.

Днес играта е друга. Премахването на кметове и общински съветници, превземането на властта в провинцията, арестите на знакови фигури на изборни длъжности имат за цел да създадат ситуация, в която властта този път наистина и завинаги да остане в ръцете на тандема Пеевски-Борисов. И едва тогава неговите агенти да започнат да правят каквото си искат - необезпокоявани и неподнадзорни от страна на едно победено общество и на неговите покорени институции.

Че това намерение е сериозно като смъртта, личи от няколко важни развития. Първото бе драстичното увеличение на заплатите в МВР. Човек би могъл да си помисли, че доходите в МВР бяха увеличени за репресивни цели, а не за поддържане на правото и на сигурността на гражданите. И че парите са били дадени, за да бъдат униформените мотивирани именно да тероризират гражданите, когато им бъде заповядано да сторят това.

Второто важно развитие виждаме в действията на превзетите държавни институции по казуса "Благомир Коцев". Още преди старта на съдебното заседание на 17 юли по мярката за неотклонение на варненския кмет беше ясно, че държавата може да направи едно от две неща. Едното: да изостави съдебната репресия пред лицето на гражданския гняв и на изрично формулираното безпокойство от страна на водещи страни-членки на ЕС, както и на авторитетни представители на Европейския парламент. Второто: рязко да втвърди отпора си срещу гражданите и срещу ЕС по модела на колегите си в превзети от Кремъл държави като Грузия например.

Още предния ден държавата даде знак, че ще се втвърдява. Съвършено без всякакъв прецедент в демократичните времена бе публичното порицание от страна на МВнР на германската посланичка заради нейното присъствие на протест в подкрепа на Коцев. В свой официален документ, който ще остане завинаги достъпен в архива, МВнР порицава посланик на съюзническа държава. Да не говорим за назидателно-предизвикателния тон на писанието, невиждан от времето на СССР насам.

Съдебният състав от 17 юли очевидно следва тази нова партийна линия. Като гледаше в очите представители на наши съюзнически държави, намиращи се в залата, съставът зае същата твърда позиция: ще държим Коцев в затвора, колкото и посланици да докладват после, че са наблюдавали не съд, а политическа репресия срещу опозицията; не ни пука какво ще кажат за нас в Брюксел, Берлин или Париж; нам предстоят охолни, златни времена тук, у нас си.

А на гражданите на Републиката съдебната власт - както прокуратурата, така и съдът - просто показа среден пръст. Приемаме, вика съдът, оттеглените показания на свидетел, отрекъл се от тях, тъй като нямало било нови показания. Защо нямало нови показания? Защото прокуратурата не го била разпитала наново. А защо не го била разпитала? За да важат старите показания, така щото Коцев да остане в ареста.

Това е подигравка с гражданите на България

Това е пряка, директна провокация, подигравка с гражданите ("правим каквото си искаме, а вие си викайте...") и демонстративно презрение на всеки мислим правов ред. Подобни "финтове" (вероятно техните автори си мислят, че са много хитри и се тупат по раменете един другиго) са характерни за правосъдните системи на страни като Мианмар и Венецуела. Натам ни теглят. И не се свенят да ни го демонстрират.

Някъде из дълбините на мрачния свят на Пеевски-Борисов е взето решение: властта, цялата власт, завинаги - дори с цената на перманентни протести вътре в страната и проблеми на международната арена. В подготовката за поемане на цялата власт нейните бъдещи собственици вече си подсигуряват ресурс на принципа "властта е наша и парите са наши". За кого, мислите, са онези над 16 милиарда дълг, изтеглен само за месеци от това правителство? За вашите улици, села и квартали? Не, уважаеми.

Борбата за цялата власт никога не подбира средствата. А изходът от тази борба се решава с гола сила. В идните дни и седмици ще гледаме точно това: дали силата на Пеевски-Борисов е по-голяма от силата на гражданите на Републиката и на нейните съюзници в ЕС.