Русия: Фалшивото величие на 1981 г. и реалният позор днес

12 Септември, 2018 19:00
95 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 16871
Автор: Венцислав Михайлов

Коментар от Константин Егерт за „Дойче веле“

Започналите в Русия военни учения, за които гръмко се твърди, че са най-големите от 1981 насам, имат за цел да прославят военната мощ на Русия и да посплашат САЩ. Но всъщност са от полза единствено за Китай. Ето защо:

"Най-големите военни учения в Русия от 1981 година насам!" - руските медии се надпреварват да разпространяват това гръмко изречение, а изпадналите им във възторг сътрудници величаят ученията "Изток 2018" така, сякаш Русия е изпратила човек на Марс или е открила лекарство срещу рака.

Над 300 000 войници и хиляди единици бойна техника ще участват в започналите днес военни учения "Изток 2018". Но не само на изток, а едва ли не на цялата територия на страната. Така например група военни кораби ще извърши преход от Баренцово към Чукотско море. Или както написа един проправителствен коментатор, когато корабите преминат покрай бреговете на Аляска, американците ще могат отблизо да видят цялата мощ на руските ВМС.

Провеждането на военни учения е всъщност нещо съвсем нормално, тъй като армията е длъжна да се занимава с военна подготовка. Освен това за ученията бяха поканени и чуждестранни военни аташета - под мотото "Вижте ни, нямаме никакви тайни". Смущаващи са само мащабите на тези военни игри, които, по думите на редица западни коментатори, напомнят на репетиция за световна война. Но говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова веднага опроверга тези "измишльотини", така че въпросът е приключен. Ако не вярваме на руското външно министерство, на кого изобщо да вярваме?

Защо е това сравнение с 1981 година?

Само две неща помрачават радостта от растящата боеготовност на руските въоръжени сили. На първо място това е сравнението с 1981 година, съчинено от пресслужбата на Министерството на отбраната. Смисълът на това послание е ясен: днешната армия на Русия най-сетне достигна мощта на въоръжените сили по времето на брежневския Съветски съюз. Държавната пропаганда описва именно брежневската ера като "златна епоха" за Русия. Това прекрасно минало, което на всяка цена трябва да се върне.

Ако човек си спомни за случилото се през 1981 година, сравнението изглежда доста двусмислено. Военните учения "Изток 1981", провели се с участието на съюзниците от Варшавския договор, имаха за цел да отправят предупреждение към Запада в случай на евентуална намеса в Полша, където влиянието на антикомунистическия синдикат "Солидарност" беше в апогея си. По това време Политбюро на ЦК на КПСС съвсем сериозно разглеждаше възможността за военна интервенция в съседна Полша по примера на нахлуването в Чехословакия през 1968 година. Но така и не се стигна дотам, тъй като през декември същата година генерал Войчех Ярузелски сам въведе военно положение в Полша. В същото време Съветският съюз вече втора година водеше война в Афганистан и затъваше все по-дълбоко в тресавището на този безумен конфликт.

Психотерапевтичен сеанс за путиновия елит

Всичко това бе съпроводено от нарастващия цинизъм сред руското общество, изгубило вярата си в "реалния социализъм", от безкрайните опашки по магазините и от вечните новинарски емисии, в които главните роли играеха изкуфели старци от Политбюро. Десетте години след "Изток 1981" бяха белязани от смъртта на Брежнев, от загубената надпревара във въоръжаването с американците и от краха на Съветския съюз. По време на тези учения хората, които сега управляват Русия, са били на 30-35 години, а сега като че ли ни предлагат да се върнем в миналото и да повторим историята.

Ученията "Изток 2018" са един вид масов психотерапевтичен сеанс за т.нар. "елити", както и за части от путиновия електорат. Съвременната руска власт няма никаква идея за бъдещето, останало ѝ е само миналото. Останал ѝ е и страхът от Запада, под чието давление тези елити могат да се окажат лишени от власт и собственост.

За радост на китайските "съюзници"

Вторият момент, помрачаващ радостта, са новите "съюзници" на Русия. Няколко хиляди войници и трийсетина самолета на Народноосвободителната армия на Китай вече пристигнаха в Русия за участие във военните учения. Ако изобщо има смисъл от тези учения, той се състои най-вече в това - да се отработят действията в случай на конфликт с тази една страна, която в учебниците си не спира да напомня, че 1 милион квадратни километра от територията на днешна Русия всъщност са нейни. Една страна, чиято армия е двойно по-голяма от руската и ѝ отстъпва единствено по броя на ядрените бойни глави. Една страна, която почти измести Русия от Централа Азия. И която е отпуснала заеми на редица руски компании, в това число и на "Роснефт". И Русия кани именно тези "китайски хегемонисти", както се изразяваха през любимата на Кремъл брежневска епоха, да изучат отвътре процеса на взимане на решения в руските въоръжени сили и да видят отблизо тяхната боеготовност. Хонконският вестник "South China Morning Post", който все по-често влиза в ролята на неофициален рупор на Пекин, написа в пряк текст, че китайската армия не е воювала от 1979 година (когато губи конфликта с Виетнам) и сега мечтае да изучи бойния опит на руснаците, воювали навремето в Чечения и воюващи сега в Сирия.

Кремълското ръководство, което смята Съединените щати за свой главен враг, се опитва да ги сплаши със своя стратегически съюз с Китай. Тъй като е наясно с икономическото изоставане от Китай и със задълбочаващата се демографска криза в Русия, Кремъл съзнателно се съгласява да играе ролята на младши партньор на Пекин, само и само да запази властта си. И ученията "Изток 2018" ще утвърдят символично тази зависимост. Дори не знам кое е по-лошо: фалшивото величие на 1981 година или реалният позор на "Изток 2018".