Най-оспорваните сезони в историята на Формула 1

През тази година несъмнено наблюдаваме един от най-оспорваните сезони във Формула 1, като  съотборниците от Мерцедес Люис Хамилтън и Нико Розберг са се захапали в бясна битка за титлата в най-елитната  автомобилна надпревара.  Това обаче далеч не е първият подобен случай, като цялата легенда за Формула 1 е формирана около няколко сезона, белязани от феноменални дуели за титлата, решили шампиона в последното състезание, най-често с една точка разлика. За това и днес Факти.бг ви представя най-оспорваните сезони в историята на Формула 1.

Сезон 1976

Може би най-легендарният сезон във Фромула 1, белязан от невероятно драматичната битка между Ники Лауда и Джеймс Хънт. Австрийският пилот на Ферари е действащ световен шампион, който доминира безпроблемно шампионата през 1976 г., качвайки се на подиума в първите седем състезания. От друга страна Хънт има огромни проблеми със своя  Макларън  и отбелязва 4 отпадания, заради повреди в първите 7 състезания.  Лауда изглежда сигурен шампион преди да дойде Гран при на Германия. Преди ралито има жестоки спорове между пилотите за това дали въобще трябва да има състезание, заради тежките атмосферни условия.  В крайна сметка такова се състои, а във втората обиколка Лауда претърпява изключително тежка катастрофа, след която колата му пламва в огън. Той се бори няколко дни за живота си, като в един момент лекарите дори го обявяват за безнадежден случай. В крайна сметка той оцелява, но цялото му тяло е белязано от тежките изгаряния, като се счита, че той повече няма да се върне на пистата.

Докато Лауда е в болницата, Хънт  печели няколко поредни състезания и стопява разликата. В този момент Лауда шокира всички и се завръща на пистата, само няколко седмици след тежката катастрофа. Хънт продължава да печели, но австриецът записва класирания, които  могат да му осигурят титлата, стига да влезе в зоната на точките в последното състезаниев Япония. Там обаче атмосферните условия отново са много  тежки и вали дъжд. Психиката на Лауда не издържа и той напуска пистата още след втората обиколка.  Така Хънт се впуска в шеметна надпревара за третото място, което ще му осигури нужните точки за световната титла. Британецът го печели в последната обиколка и насред проливния дъжд в Япония печели своята първа шампионска титла във Формула 1. Той събира 69 точки през сезона, изпреварвайки Лауда само с е една.

Сезон 1984

През тази година Ники Лауда е вече жива легенда на Формула 1, но не е ставал шампион през последните 7 години. Сега той има силна кола с Макларън, а големият си опонент той намира в лицето на своя съотборник Ален Прост. Двамата се захапват още от самото начало, като си редуват  победите един след друг. Пилотите отпадат и в приблизително равен брой  състезания- Прост в 5, а Лауда в 6. Всъщност французинът доминира през сезона, печелейки повече ралита от бившия световен шампион.  Ако не броим отпаданията, обаче Прост  допуска две класирания извън подиума, докато Лауда допуска само едно 4-то място, а на всички останали ралита се класира в първата двойка.

Последното състезание се състои в Португалия, където разликата между двамата пилоти е само 2.5 точки. Прост печели ралито, но Лауда достига до второто място, печелейки титлата със само половин точка преднина. Това става въпреки, че той има само 5 победи през сезона, докато Прост има 7, включително и в последните две състезания. Лауда печели своят трета световна титла с актив от 72 точки, докато неговият съотборник има 71.5.

Сезон  1986

През 1986 г. за титлата на Формула 1 има не троен, а четворен възел.  През  тази година Уилямс конструира наистина бърза кола и събира в редиците си супер пилоти като Найджъл Менсъл и вече двукратният световен шампион Нелсън Пикет. Те се борят с действащия шампион от Макларън Ален Прост.  Началото на сезона започва добре за Пикет, но неочаквано силен старт прави младата сензация Аертон Сена, който след 4 поредни подиума се оказа сериозен фактор в борбата за титлата. Постепенно обаче Прост навлезе в своята топ форма и записа 2 поредни победи, плюс няколко подиума. Менсъл пък започна тежко след две отпадания в първите 4 състезания, но в средата на сезона навлезе  в супер форма и успя да спечели 4 победи от 5 ралита.

В крайна сметка Сена имаше лошия късмет да запише няколко поредни отпадания заради аварии, което го извади от надпреварата за титлата. Менсъл пък поддържаше добра преднина пред Прост и Пикет, като преди последното състезание в Австралия той имаше преднина от 7 точки пред тях. На него му беше нужно 5-то място, за да си гарантира титлата. Това изглеждаше и, че ще се случи, но в средата на състезанието едната гума на британеца гръмна и той напусна състезанието. Лидер в надпреварата се оказа Пикет. От екипа на Уилямс обаче са уплашени и той да не спука гума, заради което взимат едно допълнително спиране в питстопа, което позволява на Ален Прост да излезе първи. Французинът запазва преднината си до края на състезанието и изненадващо за самия себе си грабва своята втора световна титла. Той го прави с актив от 72 точки, докато Менсъл има 70, а Пикет 69.

Сезон 1988

Тимът на Макларън събира истински отбор – мечта, след като  на едно място се събират двукратният шампион Ален Прост и сензацията Аертон Сена.  Двамата бързо завързват невероятна битка за световната титла, печелейки надпревара след надпревара. Зад кулисите пък цари междуличностен конфликт по между им, за това кой да е водещият пилот на отбора. Прост е гневен и на агресивния стил на Сена, който в Португалия го атакува толкова рисково, че за малко не коства зверска катастрофа на пистата. Макар и французинът да печели повече състезания от своя опонент, той има лошия късмет да отпадне в две от тях.

Невероятни са последните три състезания, в които Сена печели три полпозишъна, но в два от случаите Прост успява да го изпревари и да спечели. Такъв е и случаят в последното Гран при на Австралия, в който Прост изпреварва Сена и грабва победата.  На него обаче са му нужни 5 точки за титлата, а Сена не изпуска второто място и грабва първата си световна титла. Всъщност Прост има повече точки от всички състезания, но по онова време активът се формира от 11-те най-добри резултата на пилота и така французинът събира 87 точки, докато Сена има 90.

Сезон 1994

На картата се появява младият пилот на Бенетон, който носи гордото име Михаел Шумахер. Шумахер е изключително гладен за успехи и е готов на всичко за своята първа световна титла. Той започва сезона летящо и грабва 6 победи в първите 7 състезания.  Триумфът му изглежда неоспорим, но представянето му е засенчено от трагедията на пистата в Сан Марино, където за два дни загиват новакът Роланд Раценберг и трикратният шампион Аертон Сена.

В крайна сметка в средата на сезона Шумахер зацикля и допуска две дисквалификации и едно отпадане. В този момент Деймън Хил от Уилямс започва да набира победа след победа, като се изравнява по точки с Шумахер,  три кръга преди края. Двамата си разменят по една победа и едно второ място в Испания и Япония, като развръзката остава за Гран при на Австралия. Тогава германецът води пред  британеца само с една точка и целият свят чака с нетърпение развръзката за титлата. Шумахер обаче няма намерение да рискува триумфа си в пряко състезание. Така и той причинява един от най-скандалните моменти в историята на моторните спортове и още на старта на ралито се врязва в болида на Хил, коствайки отстраняване и за двама им. Така и макар и скандално, Шумахер печели своята първа титла във Формула 1 с актив от 92 точки, с една пред Хил.

Сезон  1999

По това време Формула 1 е доминирана от финландеца Мика Хакинен, който е действащ шампион след блестящ последен сезон с Макларън. Основни конкуренти през този сезон за него бяха пилотите на Ферари Еди Ървайн и Михаел Шумахер.  Хакинен  показваше завидни пилотски качества, но имаше постоянни проблеми със своя болид, коствали му две отпадания в първите три състезания. Шумахер успя да спечели две ралита, но проблеми с болида бързо го извадиха от битката за титлата. Така на предно място излезе Еди Ървайн, който макар и да не печелеше   често, съумяваше да постига постоянни добри класирания.  В моментите, в които се чувстваше сигурен Хакинен печелеше, но по средата на сезона трябваше да преглътне още три отпадания, докато Ървайн грабваше първите места и до края  бе претърпял само една авария.

Вкрайна сметка всичко щеше да се реши на последното състезания в Япония.  До там Ървайн имаше 4 точки пред Хакинен, като и двамата имаха по 4 победи в шампионата, а  успех на „Сузука“ щеше да е достатъчен на всеки от тях за титлата. Интересното е, че полпозишъна в ралито бе спечелен от съотборника на Ървайн – Шумахер. Ако той удържеше победата и по време на състезанието щеше да гарантира титлата на своя съотборник. Хакинен обаче изпревари германеца още в началото на ралито и не изпусна победата до края. Ървайн завърши трети и Мика завоюва своята втора титла с преднина от само две точки пред британеца.

Сезон 2007

Първият сезон след оттеглянето на Михаел Шумахер бе един от най-оспорваните в цялата история на Формула 1. Титлата си оспорваха екипите на Ферари и Макларън. Ферари бяха събрали в един отбор Кими Райконен и Фелипе Маса, докато в Макларън караше действащият световен шампион Фернандо Алонсо и новакът Люис Хамилтън. И четиримата пилоти искаха само световната титла, а разполагаха и с равностойни болиди.  В началото  Маса и Райконен се движеха добре, като бразилецът дори грабна две победи. Изненадващо силно обаче се представяше новакът Хамилтън, който записа 5 подиума в първите си 5 състезания. В същото време Алонсо дръпна в класирането след две победи и отпадания за пилотите на Ферари. Тогава обаче Хамилтън записа и две поредни първи места, правейки невероятна серия  от 9 ралита на подиума. Така британецът си осигури изключително солидна преднина пред останалите пилоти. В средата на шампионата обаче ненадейно Райконен започна да набира скорост и записа две победи. Всъщност от 9 състезания, той изкара 8 на подиума. Алонсо поддържаше  плавна форма и стоеше в борбата за титлата. Маса загуби шансове към средата, но всичко изглеждаше, че ще се реши в предпоследното състезание в Китай. Там  Хамилтън имаше нужда от подиум, за да си гарантира световната титла, а беше спечелил и полпозишън. Райконен вече беше почти аут от интригата, а единствен заплаха представляваше Алонсо. Тогава обаче се случи невероятното и Хамилтън отпадна заради авария, позволявайки на Райконен да спечели и да се върне в борбата за титлата.

На последното състезания в Бразилия Хамилтън водеше с 4 точки пред Алонсо и 7 пред Райконен. Място в топ 5 гарантираше на британеца първата му световна титла още в неговия дебютен сезон.  Той беше втори на стартовата решетка, зад Маса и пред Райконен. Четвърти бе Алонсо. Хамилтън направи много лош старт и бе разминат от пилотите на Ферари и Алонсо. В последствие направи грешна маневра и изпадна до 9-то място. Така на Райконен му бе нужна победа, а на Алонсо второ място на шампионската титла. Водач беше Маса.  Пилотите на Ферари заредиха бърза обиколка след бърза обиколка, откъсвайки се достатъчно далеч от Алонсо. Така при едно спиране в бокса Райконен взе първото място. Силите на Хамилтън му стигнаха само за 7-мо, а Алонсо нямаше как да достигне Маса за второто. Така Райконен спечели състезанието, а с това и първата си световна титла във Формула 1, на само точка разстояние от Хамилтън и Алонсо.

Сезон 2008

Хамилтън бе изпуснал титлата на косъм през последния сезон, но в този беше решен да я вземе и беше явен фаворит за това. Големият му конкурент този път се оказа Фелипе Маса. Бразилецът стартира неубедително, записвайки две поредни дисквалификации и позволи на британецът да дръпне в класирането. След това записа серия от 6 много силни състезания и влезе бясно в надпреварата за титлата. За Хамилтън бе решителна средата на сезона, в която спечели две победи със своя Макалрън. С Маса се движиха равностойно, но Хамилтън бе натрупал солидна преднина от 7 точки преди последното състезания в Бразилия. Там на него ми бе нужно място в топ 5 за световната титла.

На пистата „Интерлагос“ феновете видяха нова драма. Хамилтън направи пореден лош старт и и изостана от челната петица, докато Маса летеше на първото място. Все пак към края на ралито британецъ т се докопа до заветното пето място. Две обиколки преди края обаче той бе изпреварен от Себастиан Фетел, който пращаше титлата при Маса. Хамилтън правеше отчаяни опити да изпревари германеца, но неговата Тойота не поддаваше, а Маса вече бе спечелил състезанието, празнувайки първата си титла. Буквално метри преди края обаче пред двойката се изправи четвъртият Тимо Глок, който караше със сухи гуми на мократа писта. Така Фетел го изпревари бързо, а същото направи и Хамилтън преди самия край, добирайки се до петото място, а с него и до световната титла на само точка от Маса.

Сезон  2010

Нова сила се надигна във Формула 1 и тя бе символизирана от отбора на Ред Бул. Тимът разполагаше с много силен болид, а неговите пилоти Себастиан Фетел и Марк Уебър знаеха как да го използват. На пътя им обаче стоеше двукратният световен шампион Фернандо Алонсо с Ферари, който беше готов отново да атакува титлата. Сезонът започна добре за Уебър, който  след колеблив старт нареди няколко поредни победи. Алонсо обаче навлезе във форма към средата  на сезона и направи пет поредни подиума в последните състезания, осигурявайки си солидна преднина в дуела с британеца. През цялото време изглеждаше, че Фетел изостава, но балансираното му представяне му откри шанс за титлата точно в края на сезона. На състезанието в Япония той и Уебър се движеха първи и втори, като всички очакваха от бокса да заповядат на Фетел да пусна Уебър на пред, защото той имаше по-големи шансове за титлата. От Ред Бул обаче бяха приели политика без намеса на екипите в процеса на самото състезание  и германецът взе победата. В Корея и двамата отпаднаха, но в Бразилия отново Фетел взе победата пред своя съотборник, отваряйки си шанс за титлата.

Преди финалното рали в Абу Даби Алонсо имаше преднина от 15 точки пред Фетел и 8 точки пред Уебър. За да си осигури световната титла на него му беше нужно място в топ четири на състезанието. Фетел спечели полпозишъна, докато Алонсо стартира четвърти, а Уебър пети. Състезанието стартира много зле за Алонсо, който бързо бе изпреварен от Бътън, а Уебър изостана много, заради прблем със сцеплението на гумите. И двамата влязоха в боксовете преждевременно, а излизането на сейфтикар за 5 обиколки, заради катастрофа, утежни положението им. В крайна сметка Алонсо достигна до 7-то място, прекарвайки по-голямата част от ралито в опити да изпревари  Витали Петров. Това обаче така и не стана и той завърши 7-ми, а Уебър 8-ми. Фетел пък спечели безпроблемно състезанието и  с новия регламент, който предвиждаше 25 точки за победителя, той спечели първата си световна титла с преднина от 4 точки през Алонсо.