Санкт Паули – „Пиратите на лигата“

Пристанищни докове, неонови реклами на безброй секс магазини, червени фенери, анархистки комуни, и разбира се… пиратските флагове, в чест на единствените синове на квартала – феновете на едноименния футболен отбор. Това е Санкт Паули в Хамбург.

Дори днес, когато отборът им е във Втора Бундеслига, няма подобна агитка в Германия, която да буди такива страсти, както „Пиратите на лигата“. Известни със своите крайно-леви политически убеждения, феновете на Санкт Паули са антифашисти, но ето тук идва и интересната част. Наред с това, те са антисексисти и антирасисти, мразещи капитализма. Именно заради опозицията им към капиталистическото устройство идва и символиката на неофициалното лого на „кафявите“ от Хамбург, знамето на „Веселият Роджър“ - две кости с череп върху тях.

Късче история

Въпреки дългогодишната си история, след създаването си през 1910 –та година, отборът на Санкт Паули не се радва на някаква значима подкрепа на феновете до след средата на 80-те години. Работническият квартал от десетилетия страда от липса на инвеститори в каквито и да било отрасли на икономиката. Предприемачи липсват, а и страхът от СПИН кара много от бордеите да угасят червените фенери в онези години. Губейки едно социално значение, районът придобива друго - жилищата драстично поевтиняват, което тласва много студенти и млади хора към Санкт Паули, като по този начин там избухва и истинската любов към местния футбол. Новата културна крепост не се гради на успехите на отбора, защото такива  почти не съществуват, а от идеологията на ляво-ориентираната работническа класа.

Отборът на пънкарите, бунтарите и жените

Докато по-голямата част от радикалните футболни привърженици в Европа тънат в насилие и расизъм, „пиратите“ тръгват по много по-прогресивен път, отприщвайки се срещу сексизма и хомофобията. Небезизвестен е случаят от 2002-ра година, при който рекламно пано на списание „Maxim” бе премахнато от стадион „Милернтор“, домът на отбора, поради ожесточени протести на феновете, определящи рекламата на мъжкото списание като своеобразна дискриминация над жените. Това прекратява и спонсорството между клуба и списанието. Тук е моментът да кажем, че Санкт Паули държи и рекорда за най-много жени с членство в клуба на привържениците.

Клубът от пристанищния квартал също така се утвърждава и като световноизвестен символ на пънка и сродните му субкултури. Като средище на този тип музика, много сродни групи и изпълнители увековечават по един или друг начин футболния отбор в творчеството си. Формацията „Asian Dub Formation“ презаписва своя песен на немски специално заради Санкт Паули. Един от най-видните привърженици на „кафявите“ е вокалистът на „Sisters bite the silver bullet” – Андрю Елдрич, който често излиза с тениска „Totenkopf” (череп с кости), в името на отбора.

Големият враг

Това, разбира се, е Хамбургер ШФ – най-големият футболен клуб в Хамбург. Омразата между антифашистите и неонацистите се засилва неимоверно през годините, като не липсват и редица сблъсъци между агитките. Днес, поради все-по засиления полицейски контрол, трудно се стига до големи ексцесии в града. Все пак зарядът на предишните дербита между двата отбора напомня за нетърпимостта им. На трибуните често се виждат транспаранти от рода на „Hass!” (б.пр. – омраза), „Zecke, verrecke!” (б. пр. – Умрете, паразити!) и т.н. Поради отдалечеността на стадиона на Хамбургер от градския център, привържениците на Санкт Паули смятят себе си за единствения „истински“ отбор в града. „Пиратите на лигата“ са трън в очите и на много други агитки в Германия, поради левите си виждания – Херта (Берлин), Ханза (Рощок), Енерги (Котбус), както и Арминия (Билефелд).

Колоритни и многобройни

Скорошни проучвания изчисляват, че днес запалянковците на Санкт Паули наброяват над 11 милиона души, което ги прави може би най-голямата футболна общност в страната. Броят на фенклубовете в Германия е над сто, а в света – над 500, едни наистина впечатляващи цифри, с които много малко отбори могат да се гордеят. „Милернтор“, стадионът на Паули, се пълни на всеки домакински мач, независимо от факта, че отборът не претендира за отличия и играе във втория ешалон на немския футбол.

„Санкт Паули е начин на живот. Ние не сме сребролюбив клуб, целящ печалби. Водени сме единствено от любовта към играта. 2-ра, 3-та дивизия, няма никакво значение. Просто няма значение.“

Автор: Константин Карагьозов