"Гробари Юг": Mnogo smo jaki

Има футболни стадиони по света, където гостуващият отбор не е добре дошъл. Дори „не е добре дошъл", е меко казано, - посетителите са в ада. Атмосферата по трибуните е нажежена до краен предел, а фанатизмът на феновете витае из въздуха. Именно такова място е „ЮНА“ в сръбската столица Белград – домът на Партизан.

Дори и по-незапознатите са чували за властелина на стадиона – могъщите „Гробари“. Крайните привърженици на „черно-белия“ клуб са една от най-старите фенски организации на Балканите и първата подобна в бивша Югославия. Групировката е създадена преди близо 50 години – 1970-а, когато отделни банди от фенове на Партизан, посещаващи южната трибуна, се обединяват в едно цяло.

Водени от новите западни тенденции, те започват да си устройват срещи преди двубоите на любимия тим, създават песни, увековечаващи предаността към емблемата. Не след дълго „Гробари“-те изработват и първите си собствени знамена, което дава знак на всички врагове, че на футболния небосклон е изгрял голям и всеотдаен фен-клуб.

Числеността им постепенно се увеличава, а скандиранията им все по-често и по-често отекват на терена, но истинската сила на организацията се вижда през 1975 година, когато „черно-белите“ фенове „превземат“ редица градове с масовите си гостувания – Ниш, Нови Сад, Любляна, Загреб и други.

Родено е едно модерно поколение от фенове, които имат изцяло нови идеи. Настроението на мач е приповдигнато, всяка футболна среща е време, в което трябва да се докажеш на трибуните, а и извън тях, дори това да включва ръкопашен бой с противника. Доста от по-възрастните фенове в бивша Югославия помнят „наказателните акции“ на „Гробари“-те из цялата страна, чийто девиз е „Do groba uz Partizan” („С Партизан до гроб“).

Поведението на крайните привърженици на Партизан става все по-буйно и невъздържано през годините, а ексцесиите им нямат край. Боеве с фенове на вечния враг „Цървена звезда“ са редовна част от пейзажа. Освен към „звездашите“, „черно-белите“ изпитват неистова омраза към Хайдук (Сплит) и Динамо (Загреб).  Напрежението по оста „сърби – хървати“ достига кулминационната си точка на футболния фронт още преди Югославската война.

Всъщност, самият военен конфликт е „ предвещан“ донякъде именно от подобно съперничество. На 13 май 1990 година близо 3000 фенове на Цървена Звезда от фракцията „Делийе“ гостуват на Динамо в Загреб. Предвождани от Желко Ражнатович – Аркан, белградските хулигани първо опустошават града, а после нападат и BBB (Bad Blue Boys – най-силната фенска групировка на домакините). Стадион „Максимир“ е облят в кръв, а искрата на войната е запалена.

Лудите „гробари“ също вилнеят из Загреб и Сплит неведнъж. Именно по този начин те печелят сериозна слава като едни от най-върлите фенове из футболните терени на Европа още през 80-те години на ХХ век. Именно оттогава тръгват и редица легенди, като например, как един от тарторите на агитката на Партизан, известен с псевдонима „Жаре“ е изнасилил лидерът на „Торсида Сплит“ (Хайдук).

„Гробари“-те определено „страдат“ от разпада на бивша Югославия, тъй като вече над 20 години врагът остава само един – Цървена Звезда и момчетата от “Делийе“. За сметка на това обаче враждата не е само на футболно ниво. Силният сръбски баскетбол, хандбал и дори водна топка в привличат крайните фенове на двата тима, които не жалят усилия, за да се сбият с врага. Множество от днешните ултраси на Партизан и Звезда признават, че конфронтациите в залата дори могат да бъдат по-силни от тези на футболния стадион.

Краят на 90-те години може да се сметне за най-лошия в историята на организираните привърженици на тима от „ЮНА“. Дали поради намеса от клубното ръководство или поради лични различия, но фактът е факт – „Гробари“ се разединяват на по-малки групировки. Младежите от южната трибуна създават своя органзация – “Juzni front”. Други се присъдиняват към “Алкатраз” и „Забранени“, които в последните няколко години водят сериозна война по между си. Въпреки това, числеността на „черно-белите“ фенове по сръбските стадиони е голяма и до днес. Независимо, че са раздирани от куп проблеми, „Гробари“-те си остават една от най-силните футболни организации на радикални фенове и продължават да подкрепят отбора си винаги и навсякъде.