Мирча Луческу за българския футбол, Феномена Роналдо и какво е да победиш Галактикос

Най-титулуваният футболен треньор на Балканите - Мирча Луческу, говори ексклузивно за предаването "Код Спорт" по RING. Той има славата на всеобщ любимец, въпреки че футболното предателство не му е чуждо. Бил е треньор както на Динамо, така и на Рапид в Букурещ. Също на Галатасарай и на Бешикташ в Истанбул. На Шахтьор (Донецк) и на Динамо (Киев) в Украйна. И никъде не го застига провал. В годините негови футболисти са били много звездни герои, сред които най-силно блести Феномена Роналдо в Интер. Предлагаме ви акценти от интервюто:

- Интер е най-големият клуб в кариерата ви. Какво е да работиш с Феномена Роналдо?
- Какво мога да кажа? Той е един от най- добрите, които светът някога е виждал. Трудно е да намериш друг с подобни качества. Спомням си веднъж на тренировка правихме упражнение един срещу един. Сложих Тарибо Уест срещу него. Всеки път Роналдо го караше да пада на земята след различни финтове. Всеки път! Всички се смеехме. Нямаше как. Беше фантастичен. Проблемът е, че започнах да работя с него, когато започнаха и проблемите с колената му. Той рядко тренираше с отбора. Повече беше във фитнеса. Ако не бяха контузиите, Роналдо щеше да има още по-голям принос към футбола. От друга страна, Феномена много обичаше живота - партитата, момичетата. Искаше например винаги да ходи на карнавала в Рио. Спомням си как играхме четвъртфинал в Шампионската лига срещу Манчестър Юнайтед и загубихме. Аз смених Роналдо, защото той не беше тренирал достатъчно с отбора. Той напуснал веднага стадиона и директно отишъл на летището. И заминал за Бразилия. Казах на президента Масимо Морати, че е болен и затова го няма. Но истината беше, че е на карнавала. По това време Интер имаше страхотни футболисти. А Морати обожаваше техничарите. Запален бе по Интер покрай баща си от дете и беше истински фен на отбора. Най-много обичаше тези, които играят с номер 10. Когато бях треньор на Интер, в състава имах пет „десетки“ - Роберто Баджо, Юри Джоркаеф, Зе Елиаш, Андреа Пирло и... още един имаше. Но нямахме почти никакви защитници. Само двама или трима. Всеки искаше да е на терена. Бях много щастлив, когато Морати ме покани, заради кариерата ми в Бреша. Но не попаднах в клуба в точния момент, защото поех отбора през декември. Тогава футболистите бяха избрани от друг треньор. А от мен се искаше да променя най-вече стила, духа на отбора и въобще всичко. Някои разбираха вижданията ми, други - не. Много трудно е за един треньор да поеме отбор по средата на сезона. Най-добрият вариант е през юни, да си избере играчите, да ги подготви и да тренира своя тим. А не този, който е правен от друг. Много рядко някой може да е успешен, когато поеме отбор по време на сезона.

- С началото на новия век вече бяхте голямо треньорско светило. Поехте Галатасарай и веднага победихте Реал в мача за Суперкупата на Европа. Какво означава този трофей за вас? С Галатасарай победихте Галактикос, които точно бяха спечелили Шампионската лига?
- Да, бихме Реал в Монако. Изключително важен успех. Те наистина бяха галактически. Със Зидан, Фиго, Йеро, Касияс, Роберто Карлош… Много, много силни футболисти. Но ние спечелихме. Играхме контрола три седмици по-рано на турнира "Ауди Къп" в Мюнхен. Тогава загубихме от Реал с 2:3. В този момент почувствах, че можем да ги бием за Суперкупата на Европа. Изиграхме много организирано двубоя и успяхме. В края на сезона спечелихме титлата с Галатасарай, но дойде нов президент и реши да вземе Фатих Терим за треньор. И ме освободи, въпреки чебях шампион. Тогава президентът на Бешикташ ме покани. Отговорих, че не мога да отида, защото Галатасарай ме е поканил в Турция да бъда треньор. Казах му да говори с президента на Галатасарай и ако той се съгласи да остана, ще остана. Веднага му се обади и той му отговори: "Защо не?". В тази година спечелихме титлата с Бешикташ с актив от 85 точки, като бихме по два пъти и Фенербахче и Галатасарай. Успехът беше огромен, защото клубът празнува стогодишен юбилей. За мен пък беше изключително важен момент в кариерата. Вижте - аз обичам състезанието и съперничеството. Затова се съгласих да бъда в Бешикташ.

- Какво мислите за българския футбол? Имате ли спомени от наши играчи?
- Много спомени! Христо Стоичков е номер едно. Спомням си и какъв велик централен нападател от моето време имахте - Георги Аспарухов. Имаше и още един - Петър Жеков. В този период България и Румъния имаха играчи на най-високо ниво. Трудно е да го достигнем сега. Трябват преди всичко пари.

- Какво мислите за идеята балканските държави да приемат заедно световно или европейско първенство?
- Преди време имах идея да направим балканска лига, за да вдигнем нивото си. Трудно ни е да сме конкурентноспособни и трябва да търсим опции. За националните отбори е малко по-лесно, защото футболистите идват от други държави. Днес можем да победим някой от големите, но… толкова. Балканските страни обаче могат да направят световно или европейско първенство. Това би било фантастично за нашия футбол. Ще се построи нова инфраструктура, нови стадиони. Ще стане като в Полша и Украйна. Както и в Русия. Време е ФИФА и УЕФА да помогнат на балканските отбори да се вдигнат. И инфраструктурата е най-важното.