Най-смъртоносното поприще в Европа

На фона на наглед прекрасните двустранни отношения между Русия и Австрия, подплатени с исторически договорености, икономическо взаимодействие и дори близост на високо управленско ниво, случващото се в една от най-сигурните страни за живот в света оставя без думи местното общество и всички световни наблюдатели.

През месец юни 43-годишен мъж, критик на властите в руската република Чечения, установил се в Австрия в търсене на политическо убежище, бе убит с огнестрелно оръжие. Чеченският дисидент, идентифициран като Мамихан Умаров, е свидетелствал през 2017 г. по делото за убийството на войник-доброволец в Украйна, обвиняван в заговор за ликвидирането на руския президент Владимир Путин. Умаров многократно е критикувал чеченския лидер Рамзан Кадиров чрез свой канал в YouTube, а сред чеченската диаспора открито е коментирана вероятността същият да понесе тежки последствия за дейността си. Чеченските дисиденти зад граница треперят за живота си и се страхуват все повече. А в самата Чеченска република хората, които мислят различно и са критични към властта, мигновено се превръщат във врагове.

Новините за убийството идват след поредица от политически мотивирани актове на насилие, за които пряко отговорни са руската държава и ръководителят на Чеченската република. В края на юни Германия обвини руските държавни органи, че са поръчали убийството на бивш чеченски бунтовник в Берлин миналото лято. Убийства и координирани нападения над чеченски дисиденти имаше и в други държави от Европейския съюз, като Франция и Швеция. Тенденцията и честотата, както и безскрупулната показност, по никакъв начин не се променят въпреки разкритията.

През последните години рецидив на подобни действия се наблюдава именно в Австрия, като според мнозина анализатори причината може да се корени и в направените разкрития на партньорски на австрийските служби, според които полковник от австрийската армия, както и високопоставен служител от вътрешната служба за сигурност на страната, дълги години са шпионирали в полза на Русия. Първият от двамата споменати, които са арестувани за противодържавната си криминална дейност, е служил на руснаците в продължение на повече от две десетилетия. Същият е бил лоялен през целия период на формирането на новата система на сигурност на Руската федерация, и е бил част от наличния агентурен апарат, вероятно поддържайки иначе силните позиции на наследника на СССР във Виена.

И ако полковникът в пенсия, прекъсната от ареста му, е източник, способен да предоставя данни от отбранителния сектор, обвит в мистерия и догадки остава вторият случай. По него нито от австрийска страна, нито в която и да било медия по света може да бъде открита информация за детайлите, което само по себе си покажа значимостта на придобития от руснаците агент. Категорично може да се счита, че високопоставен служител на вътрешна служба в толкова развита европейска държава може да предостави информация не само за чеченски дисиденти, но и всеки друг чужд или местен гражданин, неговите минали действия и бъдещи планове, независимо от позицията, която заема.

Остава отворен обаче въпросът до каква степен може да се разчита, че гръбнакът на руските служби в сърцето на Европа е парализиран с тези два ареста. Руските служби създават впечатлението, че те са способни да се намесят навсякъде, да въздействат на всичко и всеки и да правят това по най-решителен и безскрупулен начин. В крайна сметка една от най-проспериращите европейски държави, Австрия, прави решителни стъпки към неутрализиране на руското влияние с бързите действия по залавянето и разкриването на извършители на знакови престъпления, извършени според мнозина под диктата на руската държава. Макар да са избрали ролята на строител на мост между Изтока и Запада, наследниците на хабсбургите започват да осъзнават, че въпреки успешното поддържане на добри отношения с Путиновата власт, мястото на страната е в сферата на европейските ценности. А според тях не се допускат преследването и избиването на лица заради политическите им възгледи.