На 13 април 1204 г. Константинопол е завладян от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход.
Рицарите са тръгнали да освобождават Божи гроб, но решават да се справят с Константинопол. Причината е поредица от поети, но неспазени финансови ангажименти.
Венеция е поела ангажимента да превози армията от 33 500 кръстоносци и 4500 коня срещу заплащане и някои услуги. Дожът Енрико Дандоло иска 85 000 сребърни марки, но кръстоносците разполагат с едва 51 000. За да допълнят сумата, Венеция изисква да атакуват и превземат в нейна полза важното пристанище Зара в Далмация (дн. град Задар в Хърватия). След Зара походът поема към Константинопол, за да помогне на отстранения император да си върне престола срещу подкрепата на Византия в битките с неверниците. Алексий се качва на трона, но не е в състояние да заплати обещаната сума, което обръща западните рицари срещу него.
А самият император бяга в Никея в Мала Азия.
Направен е опит да бъде избран нов император, но на 13 април двамата братя Ласкариди, единият от които е избран, се укрепват в Азия, а патриархът търси убежище в Тракия. Кръстоносците запазват живота на знатните и високопоставени граждани, които остават в града, като сестрата на краля на Франция – Агнес, както и на Мария, - дъщерята на унгарския крал Белла III от 1172 – 1196 г. И двете са императрици – женени съответно за Андроник I Kомнин (1183 – 1185) и Исак II Ангел (1185 – 1195 и 1203 – 1204).
Същевременно, без оглед на своите клетви, латинците се отдават на огромни грабежи. Оплячкосването на Константинопол остава прочута страница в историята на Средновековна Европа. Известно е, че ограбването на имперската столица подхранва антилатинска полемика, която кара не един историк да заключи, че схизмата разделяща Византия и Рим, действително влиза в сила едва през 1204 г. Самият тогавашен папа- Инокентий III, бурно изразява възмущението си от рицарските изстъпления.
Последвало разделяне на земите. Още през март 1204 г. в лагера на кръстоносците е обсъждано разделението. Освен императора, който трябвало да получи земи от двете страни на Проливите, Бонифас дьо Монфера също трябвало да получи земи от двете страни, като получил и град Солун. Бодуен дал на граф Луи дукство Нике /Никея/ в Мала Азия, а дукство Филипопол /Пловдив/ на граф Рение дьо Три. Останалата територия била разделена, като бил консултиран имперския кадастър, на 24 владения, по 12 за кръстоносци и венецианци. Площта била в зависимост от големината на войската. Службите в двора били поверени на рицарите и повечето от тях били със западни названия – конетабъл, маршал и т.н. Всички барони раздавали щедро крепости на ордените по цялата територия на Византия.
Последицата от падането на Константинопол и завладяването на земите в Тракия и Мала Азия е образуването на Латинската империя. Тя е създадена въз основа на предварителен договор между латинци и венецианци. Като всяка средновековна държава и Латинската империя трябвало да има владетел. Изборът на новият император е извършен от 12 електори – по 6-ма от страна на венецианци и кръстоносци. В самата армия имало разногласия относно избора за и против. Претендентите били двама – Бонифас дьо Монфера и Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. На съвета е взето решение – който бъде избран за император, то другия да се съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът се събрал в една църква в двореца на дожът на Венеция Дандоло. Според Клари, изборът на Бодуен е бил единодушен, докато други автори, предимно венецианци, говорят за известно първоначално разногласие. В това число е и Никита Хониат, който предава, че Дандоло убедил съвета да се спре на Бодуен, който бил млад, по-лабилен, и съответно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифас дьо Монфера била отхвърлена от венецианците, които се страхували да направят император, своя сънародник, и да поставят под възможна заплаха своето могъщество. Съветът се спрял на Бодуен и изборът бил съобщен от епископът на Соасон.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 ТАААААКААААА ВИДНО Е ОТ
Коментиран от #12
06:56 13.04.2021
6 😁😁😁😁
Коментиран от #9
06:57 13.04.2021
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Манчо
До коментар #6 от "😁😁😁😁":
От мен да знаеш няма значение какъв си важното е да си сит08:08 13.04.2021
10 Венеция е Исраел
Коментиран от #14
08:33 13.04.2021
11 Чичо
08:42 13.04.2021
12 Атила
До коментар #5 от "ТАААААКААААА ВИДНО Е ОТ":
Изтока като отвърне реват като ку...те каквито са09:25 13.04.2021
13 Цар Калоян
09:26 13.04.2021
14 Бари
До коментар #10 от "Венеция е Исраел":
Или по-точно казано , тогавашния Уолстрийт09:58 13.04.2021
15 Значи
Новини »
Свят »
Турция »
13 април 1204 г. Константинопол пада]
Турция е наследник на Византия, а турците са потомци на византийците!!!!!!
Коментиран от #18
10:14 13.04.2021
16 аз съм Веска
КАК СМЯТАТЕ , МОЖЕ ЛИ ДА ЗАСЛУЖИ ТОВА ПРИЗНАНИЕ ЗЛАТНИЯТ ТЕЛЕЦ , АКО НЕ ГИ Е ВДЪХНОВИЛ СЪС САМОЖЕРТВАТА СИ , ЗА ПО- СПРАВЕДЛИВ СВЯТ.
ЗАЩО САМОЖЕРТВА ...
АМИ ЗАЩОТО , СЪРЦЕ НЕ МУ ДАВА , ДА СИ ВЗЕМЕ ЧЕКМЕДЖЕТО И ДА ИЗЧЕЗНЕ .... ЗА ДА СИ ГОВОРИ С ГЕРБЕРИТЕ В ГРАДИНАТА .
ТУК ЩЕ ВИДИМ ЕДНА ПО - РАЗЛИЧНА ФИЛОСОФИЯ .
ФИЛОСОФИЯТА НА : " БИТКА ДО КРАЙ ".
НА ЖИВОТ И СМЪРТ - ТАКА СЕ РАЖДА БЪЛГАРСКОТО " СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ " !!!
10:31 13.04.2021
17 5Kan
Последвало разделяне на земите. Още през март 1204 г. в лагера на кръстоносците е обсъждано разделението.
Бонифас дьо Монфера също трябвало да получи земи от двете страни, като получил и град Солун а дукство Филипопол /Пловдив/ на граф Рение дьо Три
09:13 14.04.2021
18 чалма тв
До коментар #15 от "Значи":
Или може би турци са потомци на македонци...или викинги..изберете едно, за да има за други..Само да кажем нация "турци" са го измислиха няма има от 100г...а инак са османски племена..което даказва че турци няма как да са потомци на византийци..това някакъв черен хумор. северна-мъкъднска държава..12:33 14.04.2021