Ратко Младич е добре позната фигура – не само заради извършените престъпления в Хърватия и Босна и Херцеговина по време на юговойните периода 1991-1995 година, за които през 2017 г. получи доживотна присъда, но и защото в продължение на цели 16 години успяваше да се укрие от международното правосъдие – не без помощта на демократично избрани правителства на Сърбия, и така да възпрепятства задържането си.
Съдиите от ad hoc трибунала (IRMTC) в Хага – институцията, наследила Международния наказателен съд за бивша Югославия – признаха генерала за виновен по 10 от 11 обвинения, сред които за геноцид и престъпления срещу човечеството. Присъдата на Младич е категорична – до живот.
Отговорността на Сърбия се замита
Работата на трибунала в Хага е изключително важна, защото разкрива и доказва много факти от войните в бивша Югославия. Въпреки това в случая на Младич липсват доказателства за неговите връзки с Белград и по-конкретно с бившия президент Слободан Милошевич и кръга около него. За разлика от делата срещу Милошевич и Душко Тадич (първият обвиняем в Хага) в края на 1990-те, този път Хагският трибунал пропусна да потвърди връзките на Младич със Сърбия, в това число геноцида в шест други босненски общини в началото на войната през 1992 година. За тези престъпления обвинението държеше генерала отговорен, но те не бяха включени в присъдата.
В Сърбия всички решения на трибунала до момента се възприемат като антисръбски. Допълнително фактът, че сръбската държава не е изправяна пред съда, води до това всяка отговорност на Белград за войните и военните престъпления да бъде оспорвана. И до днес продължава да се твърди, че войната в Босна е “война за освобождение на сърбите”, както и че ислямският фундаментализъм е виновен за разпада на Югославия. В резултат от това отношение се изгражда един наратив, според който сърбите са жертви, които биват стигматизирани от света по ред причини, една от които - близостта им с Русия.
Сребреница разклати ценностите на Запада
Геноцидът в Сребреница през 1995-а година всъщност беше част от сръбската стратегия за мюсюлмански коридор, преминаващ през малкото източнобоснеско градче и другите две защитени зони на ООН – Жепа и Горажде, и свързващ Сараево с Турция през Санджак, Косово и Албания. Сърбите разглеждаха това като заплаха за цяла Европа. Затова и Сребреница беше цел на Ратко Младич още от началото на войната през 1992-а.
Войната в Босна постави под въпрос основните ценности на Запада. Сребреница пък дискредитира цялата международна общност. Геноцидът там се превърна в преломна точка на войната, но и в символ на безразличието на западните държави към убийствата на Балканите. Резолюцията на ООН през 2015 година, която признаваше геноцида и целеше да наложи една обща историческа истина, не беше подкрепена от редица държави, сред които Русия и Китай.
Тези въпроси трябва да получат отговор
На фона на реабилитирането на всички престъпници в Белград, който ги смята за национални герои, остават няколко въпроса, на които сръбските управляващите трябва да отговорят:
Готови ли са те да признаят:
– че институции като югославската армия и тайните служби на Сърбия са били изпълнители на плановете на Милошевич за Велика Сърбия?
– че е имало депортации и кланета на цивилни граждани заради културната и религиозната им принадлежност?
– че има доказателства за полагането на телата на жертвите в т.нар. вторични и третични масови гробове, за обезобразяването на трупове и понякога дори изгарянето им?
– че културно и религиозно наследство е било умишлено разрушавано, за да бъде нанесен удар върху идентичността на несръбски етнически и религиозни общности?
– че липсата на воля на политическия и културен елит на Сърбия за отговорно разглеждане на миналото се превръща в съществена пречка по пътя към Европейския съюз?
– че тенденциозното омаловажаване на сръбската отговорност във войните застава на пътя на нормализирането на отношенията между държавите и народите в Западните Балкани?
– че това води до затъването на сръбското общество все повече в една затворена и назадничава ценностна система?
- и че носенето на наказателна отговорност за определени действия е централен елемент от правовата държава?
Без да признае извършеното от Ратко Младич и неговите престъпления, Сърбия няма шанс да стане едно модерно европейско общество.
*Автор: Соня Бисерко. Тя е сред водещите активисти за граждански права в Сърбия. От 1994 година тя е председател на Сръбския Хелзинкски комитет за правата на човека
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Диверсант
18:08 09.06.2021
2 3.14К
18:09 09.06.2021
3 Румен
Коментиран от #11
18:14 09.06.2021
4 Гюнтер
Ще преосмислят ли САЩ своята отговорност?
18:14 09.06.2021
5 С.ган. педита, Лесбос, Сорос
18:16 09.06.2021
6 ПРИСЪДА ЗА КОМУНИСТИТЕ
18:18 09.06.2021
7 12345
18:29 09.06.2021
8 Презвитер Козма
18:29 09.06.2021
9 Генерал 🇧🇬
А за това събитие всички медии представят само половината истина, а половината истина е чиста лъжа.
Това там беше гражданска война, отмъщение, не геноцид.
Сребреница е град с големината на нашия Ботевград. Разположен е в Източна Босна, близо до границата със Сърбия. Т. нар. „клане“ и въпросният „геноцид“ е трагедия, разиграла се през 1995 г. Но тази трагедия е всъщност последваща на трагедията в Сребреница в продължение на две години след 1992 г., за която днес никой не говори и светът не знае точно какво се е вършило през тези две окупационни години, през които редовната войска на Босна, под командването на Насер Орич (бивш телохранител на Милошевич) завзема този град, отдалечен от големите сражения и населен с 25 % сърби. Там Орич създава мюсюлмански анклав с площ 900 кв. км и с център Сребреница, където започва и етническо прочистване на сърбите. Под ножа на бошняците-мюсюлмани попадат 50 сръбски села. Няма делник, няма празник за жестокостите на бойците на Орич. Реакцията на международните правозащитни организации е вяла и може би затова те и досега не могат да дадат смислен отговор на два въпроса: има ли разлика между убийството на 8 000 мюсюлмани за 3 дни и на същия брой православни сърби в сръбските села за 3 години? И защо след като жертвите от страна на православните сърби били малобройни, както ни убеждават, всяка година православната сръбска общност организи
18:31 09.06.2021
10 Генерал 🇧🇬
Освен това, войната в бивша Югославия започна от Словения и Хърватска в средата на 1991г.в края на същата година, в Хърватия започва гражданска война между сърбите и ЮНА от една страна, срещу новоформирлата се хърватска армия. Непризнатата Хърватия на Франьо Туджман отнема правата на сърбите с новата конституция на страната. Сърбите в Хърватия, по-късно и тези в Босна и Херцеговина, започват война срещу хърватите.
Тогава обаче НАТО и ЕС не се намесиха. А когато жертви станаха мюсюлманите в Босна(по късно Косово), изведнъж евроатлантиците забравиха мнимия си пацифизъм.
18:32 09.06.2021
11 Барабар Петку с мъжете
До коментар #3 от "Румен":
Югославия си беше "Велика Сърбия", изградена не без подкрепата и благословията на Великите сили, победители във Втората световна война. Германците и удариха балтията; и сега, парче по парче, присъединяват Балканите към "Четвъртия райх", наречен Европейски съюз.18:48 09.06.2021
12 Maki
19:00 09.06.2021
13 ПРИСЪДА ЗА ...КОМУНИЗМА
19:53 09.06.2021
14 Човек от югоембаргото.
Знаят ли какво с какво ка се занимавали тези хора.Някои от тях станаха президенти ,други си харчат парите. ПОМНЯТ ЛИ ЧЕ САЩ ОФИЦИАЛНО НАРИЧАХА ДОЛИНАТА НА ВАРДАР
ТЕТОВО И ГОСТИВАР ДОЛИНА НА ДРОГАТА.
ОЩЕ ПРЕЗ 1995 г.
Има ли осъдени.НЯМА.
СМЕШНИЦИ
20:09 09.06.2021
15 ивелин
19:25 17.11.2021