Суверенният орден на Малта

С почти десет вековна история Суверенният военен хоспиталиерен орден на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта има двустранна натура - основан в Йерусалим около 1050 г. той е един от най-старите католически монашески ордени, но в същото време винаги е бил припознаван като независим субект на международното право.

Малтийският орден е мирски монашески орден, като част от членовете му са монаси (положили трите монашески обета за бедност, целомъдрие и послушание), а другите дават само обет за послушание. Днес по-голямата част от рицарите и дамите на ордена са светски лица.

Докато рицарите и дамите дават обети,

то клириците (притежаващите вече свещенически сан) биват приемани като капелани или църковни рицари.

Малтийският орден е единствената организация с непрекъснат суверенитет, управлявана от рицари монаси, които са преки наследници на своите основатели и между които се избира Великия магистър и по-голямата част от членовете на Суверенния съвет (правителството на ордена), припомнят от Атлантическия клуб в България.

Великият магистър управлява Ордена едновременно като държавен глава и като духовен водач. Той е начело на Суверенния съвет, съставен от четирима висши представители – Велик командор, Велик канцлер, Велик хоспиталиер и Пазителят на общия трезор.

Независимо че тези титли са плод на дългогодишна традиция, в същото време функциите им напълно отговарят на все по-трудните изисквания на 21 век.

Поради уникалната си двустранна същност на независима държава и на хуманитарна организация,

Орденът непрекъснато разширява дейност си в нови страни, откликвайки на апели за хуманитарна помощ.

Суверенният малтийски орден има членове в 56 страни, структурирани в 6 големи приората, 6 подприората и 47 национални организации.

Известни от средновековието като хоспиталиери, членовете, екипът и доброволците на ордена всяка година се грижат за милиони хора, а годишната стойност на хуманитарната дейност на Малтийския орден надхвърля 1 милиард евро.

Хуманитарната традиция на Ордена – дълга повече от 900 години – се реализира и обновява ежедневно в болници, медицински центрове и клиники в повече от 120 страни по света. Поддържана е от 12 500 члена, 80 000 постоянни доброволци, подпомагани от повече от 15 000 лекари и медицински сестри. В допълнение към това е дейността на Malteser international, корпуса за спешна помощ, който от половин век оказва първа помощ при природни бедствия, епидемии, въоръжени конфликти.

През последните години Малтийският орден увеличава броя на дипломатическите отношения с други държави.

Днес той поддържа двустранни дипломатически отношения със 104 държави.

Статут на официалните представителства на Ордена има в пет европейски страни. Осемнадесет са постоянните наблюдатели и официалните представителства към ООН, ЕС и многобройни международни организации.

Принцът и Велик магистър

Великият магистър е избиран пожизнено от Държавния съвет измежду рицарите с обети. Според конституцията като държавен и духовен ръководител, трябва напълно да се отдаде на насърчаването на малтийските дейности и да бъде пример на религиозно поведение за всички членове.

Великият магистър е най-висшата длъжност. Сред неговите отговорности е да издава законови разпоредби заедно със Суверенния съвет, които не са предвидени от конституцията, обнародване на държавни постановления, управление на благата на Ордена, ратифициране на международни споразумения и свикване на Генералния капитул. Обръщението към Великия Магистър е Ваше Височество.

Държавите, с които Орденът поддържа дипломатически отношения, признават на Великия магистър привилегиите, имунитетът и почестите, дължими на държавните глави. Католическата църква му признава ранг на кардинал. Резиденцията на Великия магистър е в седалището на Ордена в Рим, на ул. Кондоти.

Биография на Н.В. принц и велик магистър брат Матю Фестинг

Брат Матю Фестинг, шестдесетгодишен англичанин, е 79-тия Принц и Велик магистър на Суверенния военен орден на Малта. Той бе избран на 11 март 2008 г. след кончината на брат Андрю Бърти, 78 Велик Магистър (от 1988 до 2008 г.), почнал в Рим на 7 февруари т.г.

Новият Велик магистър познава добре Ордена, защото 15 години е бил Велик приор на Англия след възстановяването на Великия приорат през 1993 г. Като такъв той създава мисии за хуманитарна помощ в Босна, Сърбия, Хърватия и Косово и всяка година води делегацията на Великобритания на годишното поклонничество на Ордена в Лурд заедно с болните.

Роден в Нортъмбърланд през 1949 г., новият Велик магистър учи в Ампълфорт и в Кембриджския колеж Сейнт Джон, където завършва история. Експерт по изкуство, той работи през по-голямата част от професионалното си развитие в международна аукционна къща.

Като дете е живял в Египет и в Сингапур, където е бил разпределен баща му фелдмаршал сър Франсис Фестинг. Потомък е на блажения Адриан Фортескю, малтийски рицар, загинал като мъченик през 1539 г.

Брат Матю Фестинг служи при гренадирите, където е генерал от запаса. Отличен е с ордена на офицер на британската империя от кралица Елизабет ІІ, чийто представител е в графство Нортъмбърланд.

Влиза в Суверенния военен орден на Малта и през 1991 г. става кавалер, дал вечни обети.

Любител на декоративните изкуства и на историята, той е известен с енциклопедичните си познания за историята на Малтийския орден.

 

Историческа справка относно Ордена на Малта

1048 г.: Йерусалим

Блаженият Джерардо основава монашеската общност “Хоспиталиери на св. Йоан от Йерусалим”. Рицарите на ордена подпомагали поклонниците, болните и нуждаещите се, както продължават да правят и днес. С була от 1113 г. папа Паскал ІІ поставя болницата „Св. Йоан” под егидата на църквата и като й дава привилегии. Орденът придобива монашески характер и е поставен пред отговорността да поеме защитата на болните и на християнските територии, като се превръща едновременно във военен и рицарски.

Февруари 1113 г.: папа  Паскал II с булата дава с булата Pie Postulatio Voluntatis - поставя монашеската общност на Хоспиталиерите на св. Йоан под покровителството на Църквата с правото самостоятелно да избират своя предстоятел, независими от други духовни и светски власти.

 

1310 г.: Родос

През 1291 г. с падането на крепостта Св. Йоан от Акра, последен бастион на християнството в Светите земи, Орденът е принуден да се премести в Кипър. През 1310 г. завоюва остров Родос и по този начин придобива териториален суверенитет. В защита на християнския свят, Орденът събира мощна военна флота и започва да воюва в източните морета, ангажирайки се в многобройни известни битки. Управляван от Велик Магистър, принц-владетел на Родос и от Върховен съвет, Орденът сече свои монети и поддържа дипломатически отношения с други държави. Рицарите на Ордена отблъскват победоносно многобройните нападения на османците, докато атакувани от султан Сюлейман Велики начело на могъща флота и на внушителна армия, са принудени да капитулират и да напускат острова на 1 януари 1523 г. Като признание за тяхната смелост, Сюлейман Велики ги изпраща с военни почести.

 

1530 г.: Малта

През следващите седем години Орденът, въпреки че запазва своя суверенитет, е лишен от територия, докато император Карл V му отстъпва като феодално владение островите Малта, Гозо и Комино и град Триполи. На 26 октомври 1530 г., с одобрение на папа Климент VІІ, Орденът се настанява в Малта. По време на голямата обсада на османците, която продължава от май до септември 1565 г. рицарите, водени от Великия магистър брат Джовани де ла Валете (оттук и името на столицата на Малта), разгромяват неприятеля. Флотата на Ордена на св. Йоан (и вече на Малта) става една от най-силните в Средиземно море и допринася за победата над османците в битката при Лепанто през 1571 г.

 

1798 г.: Изгнаничество

През 1798 г. Наполеон Бонапарт, движейки се към Египет, окупира остров Малта. В съответствие с устава на Ордена, който забранява на членовете си да се бият срещу други християни, рицарите не се защитават и са принудени да напуснат острова.

През 1801 г. Малта е окупирана от англичаните. Въпреки че признават суверенните права на Ордена върху острова, след подписването на договора от Амиен (1802 г.), Орденът не може да си го върне отново.

 

1834 г.: Рим

Първоначалната мисия за болнична помощ отново се превръща в основна дейност на Ордена. Тя става все по-интензивна по време на миналия век, благодарение на дейността на Великите приорати и на националните асоциации, които работят в много страни на света. Болничните дейности и подпомагането на нуждаещите се добиват особено големи размери по време на Първата и Втората световна война при Великия магистър брат Людовик Киджи Албани дела Ровере (1931-1951).

По време на Великите магистри брат Анджело де Мояна от Кьолн (1962-1988) и брат Андрю Бърти (1988-2008), проектите нарастват все повече и достигат и най-отдалечените точки на планетата.