Какво ни разказаха българи от Великобритания

Как българите във Великобритания усещат кризата там? Какво няма на Острова? Шестима българи, живеещи от дълги години в Обединеното кралство, разказват за актуалната ситуация там.

Константина Ди, служителка в университет

"Ние, които сме расли в България през 80-те и 90-те, просто няма как да се изплашим от случващото се във Великобритания", казва Константина Ди от Котсуолд. Тя живее от 19 години на Острова и признава, че досега подобен недостиг не е имало, освен в началото на пандемията. "Но не става дума за някакъв фатален недостиг. Не е толкова драматично, както пишат някои медии", уточнява тя. "Липсите в началото на пандемията бяха по-големи. Тогава тоалетната хартия, макароните и консервите бяха изкупени. Сега има почти всичко, просто не във всеки магазин и разнообразието не е толкова голямо." Според Константина, това е луксозен проблем. "Тук хората са свикнали на изобилие, разнообразие, а сега за момент го няма и за някои това не е нормално. Но за нас, расли в България и преживели какво ли не - било то еднообразието през социализма, или Виденовата зима - това, което се случва в момента на Острова, не е никаква криза. И бензин имаме. Просто в някои по-малки бензиностанции в по-малките градчета понякога свършва, но на следващия ден пак зареждат. Не сме оставали без гориво. Ако няма на едно място, на следващото ще има", разказва 43-годишната българка. "Прави ми впечатление, че дизелът свършва по-бързо." Тя добавя: "Само през първите дни, след като по медиите обявиха, че се задава недостиг на гориво, имаше дълги опашки, хората се презапасяваха и това доведе до леко напрежение, но сега лека-полека ситуацията се нормализира. Дори и да останем един ден без гориво, ще работим от вкъщи. Няма да е фатално." Константина, която работи като кариерен съветник в университета Уорик, признава, че в момента най-много я натъжава факта, че по принуда трябва да бъдат заколени много свине. "За мен това е неприемливо от морална гледна точка, не толкова от икономическа." Тя добавя: "Брекзитът беше огромна грешка. Много работници, които не успяха да получат разрешително, за да останат на Острова, си тръгнаха. Тези хора трябваше да останат тук. сега много браншове издъхват- не успяват да намерят работна ръка, а това вдига заплатите. Съпругът ми е от фермерско семейство и при нас това е там. Представете си, в момента един берач на лук, който дори не може да брои да десет, получава 10 паунда на час за този нискоквалифициран труд. А ако остане да работи три последователни дни, получава бонус. Ако остане по-дълго, получава и други бонуси. А днес чух по радиото, че щели да предлагат по 30 паунда на час за бране на броколи. Просто няма достатъчно работници." Константина добавя, че липсват и много работници в старческите домове, в хотелите. "Това е истинският проблем. А не сегашният недостиг на бензин или хранителни продукти", категорична е тя. И добавя през смях: "Родителите ми ме питаха дали да ми изпратят храна по пощата. Притесняват се дали сме добре. Вероятно и други българи са получили подобни запитвания от близките си. На всички загрижени можем да кажем: добре сме, не се притеснявайте, имаме всичко необходимо."

Златин Генчев, шофьор на камион

И Златин Генчев живее във Великобритания от близо 20 години. А от 5 години е шофьор на камион - най-търсеният кадър в момента. "Вижте, това, че съм най-търсеният кадър в момента е преувеличено. Шофьори са се търсели винаги. И преди Брекзита имаше недостиг. Просто в момента в комбинация с пандемията положението стана малко по-тежко", казва 40-годишният Златин. Неговото обяснение за недостига на шофьори звучи така: "Професията на шофьора не е атрактивна. Тежка е. Днес все по-малко млади хора искат да работят точно това. Аз например имам дете на една годинка. Виждам го два пъти в седмицата. Не е лесно. И затова мнозина не искат да карат камион. А старите шофьори излизат в пенсия и се стига до недостиг на кадри. Имаше и промяна в данъчното право, която се отрази на сектора. Освен това в Англия условията за шофьори не са добри. Няма добри санитарни възли по пътя, няма обособени места за почивка, както е в Германия например. И да, разбира се, че и заради Брекзита мнозина напуснаха страната, но това далеч не е единствената причина. И заради пандемията много хора си тръгнаха." Златин подчертава, че много от тези работници, които са останали на Острова, от икономическа гледна точка печелят от Брекзита. "В много сектори вдигнаха заплатите - поради недостига на кадри. Ето, ние шофьорите сега получаваме повече. А и в строителния бранш заплатите скочиха. Но и в други сектори. На много места плащат бонуси, за да те задържат." А дали усеща по-различно отношение съм чужденците след Брекзита? "Не, който е бил настроен лошо преди Брекзита, си е такъв и сега. И обратното. Лично аз се разбирам с всички. Но нека да бъдем честни - нима в България няма расисти? Нима в България всеки приема с отворени обятия всички чужденци?" Златин добавя, че британците все още са разединени по темата Брекзит и няма толкова лесно да я забравят. А що се отнася до недостига на гориво, той казва: "Не съм оставал без гориво, досега най-много съм чакал 1 час да заредя. Но не е фатално. Моите курсове тръгват от Бирмингам и шофирам из цялата страна. Не съм видял особена криза по пътя."

Лора Николаева, дизайнерка и основателка на Lora GENE

Лора Николаева живее в централната част на Лондон от 7 години. Тя е дизайнерка, експертка по устойчива мода и собственичка на бранда Lora GENE, който съществува от пет години. Казва, че в района, в който живее, досега е нямало проблем с липсващи стоки. Самата тя не ползва автомобил, тъй като живее на удобно място и не ѝ се налага. "Но от медиите и хората около нас разбрахме, че има проблем с горивото", казва тя. "Ние лично не сме се сблъсквали с недостиг на нещо конкретно към момента. Струва ми се дори, че има по-голямо разнообразие на определени неща - например има повече екзотични плодове. Но Лондон е различен, тук живеят хора от цял свят, много от жителите му са с висока покупателна способност и има пазар за тези стоки. Засега тук имаме всичко." 39-годишната дизайнерка обаче добавя, че и в Лондон в последно време енергията се е променила. "Усещам промяна - дали заради Брекзит или Ковид-19, а може би и заради двете заедно. Мен лично най-вече ме засяга това, че доста хора се изнесоха след Брекзит. Не ги виня. Ние в моето семейство не сме усетили неприязън, но истината е, че други хора в страната силно усетиха новата енергия на враждебност." 39-годишната дизайнерка разказва, че след Брекзита бизнесът ѝ се сблъсква с нови предизвикателства.

"Митническият контрол ни засяга най-тежко. Много европейски държави затегнаха контрола и всичко стана по-сложно и по-бавно, а често има и доста неприятни ситуации." Лора разказва, че това е накарало много британски компании да преструктурират бизнеса си - много от тях са отворили свои офиси в страни от ЕС, за да улеснят вноса и износа на стоки. "Ние например започнахме да изпращаме пратките за клиентите ни в ЕС директно от България, където основно произвеждаме продуктите си."

Мая Пачалиева, учителка по физическо възпитание

Мая Пачалиева живее във Великобритания от 20 години. Тя е учителка по физическо възпитание в лондонско училище. "Тук в Лондон няма особени липси. Но това е мегаполис. В по-малките градове може би е различно", казва 43-годишната българка. През последните дни е забелязала единствено по-чести опашки пред бензиностанциите, които водят до задръствания по улиците, както и закъснения на автобусните линии от градския транспорт. "За щастие, моето работно място е близо до дома ми и аз ходя пеша до работа. Не ми се налага да зареждам гориво." Мая казва, че в последно време забелязва по-малко разнообразие на плодове и зеленчуци в супермаркетите, както и по-високи цени на всичко, което се внася от ЕС. "През последните дни, вероятно поради проблем с доставките, стоката по магазините свършва по-бързо. Към 17 часа много рафтове вече са празни, а тогава пазаруват най-много хора. На следващия ден пак зареждат, но вечерта разнообразието е доста по-малко", казва учителката. "Това, което най-много ме притеснява след Брекзита, е, че вероятно качеството на храните може да се влоши, тъй като европейските регулации отпаднаха." Мая разказава, че всички нейни колеги са били против Брекзит. "Те все още се ядосват", казва тя и добавя: "Никога не съм усетила по-лошо отношение, защото съм чужденка. Моите ученици дори никога не са коментира акцента ми. Но това е Лондон. Не знам как е в по-малките населени места."

Роберт Стоилов, шофьор на такси

"Да, има проблем с горивото, но не нещо фатално. Лично аз без бензин не съм оставал", казва 49-годишният Роберт Стоилов, който е шофьор на такси в Лондон. "За мен това не е недостиг, а по-скоро неудобство. Сега просто трябва да го мисля - нещо, което преди не ми се е налагало. И си ходя с две туби бензин в колата. Понякога ми се налага да карам малко повече, докато стигна до бензиностанцията, не мога винаги да заредя в първата по пътя. Но ние сме голяма фирма и бързо разбираме от колегите в коя бензиностанция няма опашки и къде може да се зареди на спокойствие." Шофьорът, който живее на Острова от 2004 година, казва, че най-тежко е било през първите дни след като се разпространила новината, че се задава недостиг на бензин. "Хората явно се уплашиха и панически се редяха на опашки, за да се запасят." Роберт не вярва, че сега изведнъж се е стигнало до недостиг на шофьори. "Шофьори липсваха и преди, не може просто за една седмица да изчезнат. Брекзитът беше преди 9 месеца. Вярно е, прибраха се българи. Но те така или иначе не се чувстваха добре на Острова, не бяха интегрирани и Брекзитът за тях беше повод да напуснат страната." Що се отнася до хранителните продукти, засега Роберт не е усетил липси.

Анжела Василева, специалистка по логистика

"Ние сме българи, нищо не може да ни уплаши" - с тези думи започва разговорът ни с Анжела Василева, която живее в едно село близо до Оксфорд. Тя е на 53 и знае какво е да учиш за студентски изпити на свещи и да гледаш бебе в ситуация на огромни липси на продукти. "В момента това тук не е фатално. Да, няма толкова голямо разнообразие, както преди, вечер няма пресни зеленчуци и плодове. А онзи ден в супермаркета нямаше бутилирана вода. За мен това не е проблем, но за мнозина британци вероятно е. Все пак икономиката на Великобритания е сред водещите в света и тук са свикнали на изобилие и разнообразие. Това, че сега в 21 век няма определен продукт, за някои британци явно не е нормално. Те са свикнали да има винаги всичко и то по много", казва Анжела и добавя: "Но да, да няма вода не е нормално. Но пък нали има вода в чешмата. Така че ще преживеем и това." Анжела признава, че в началото на пандемията е имало много повече липсващи стоки. Що се отнася до недостига на гориво, тя казва: "Да, има такъв проблем. Но бензинът не е свършил изцяло. На магистралата до нас на няколко бензиностанции има табели, че няма гориво. Но пък в други има." Анжела казва, че в малката бензиностанция до нейното село досега два пъти е нямало дизел. "Просто в началото се стигна до паника и презапасяване. Както беше с тоалетната хартия през март и април 2020." Анжела живее от 21 години във Великобритания. Работи като специалист по логистика в една британска фирма. Казва, че директорът на компанията се оплаква от недостиг на висококвалифицирани кадри. "От Брекзита насам особено много кадри липсват в сферата на услугите и в социалната сфера. В старческите домове има голям недостиг на персонал, по хотелите, в гастрономията. Държавата не е това, което беше", казва Анжела. Всички нейни колеги са били против Брекзит. И сега всички усещат последиците. "За всяка пратка до ЕС например плащаме такса "Брекзит". Независимо колко струва колетът - 10, 20 или 30 паунда, към всяка доставка плащаме и по 4 паунда такса "Брекзит"", посочва тя. "Случва се и това: да чакаме компоненти от Германия твърде дълго - пратките стоят по 7 седмици в митницата, а преди пристигаха за 2-3 дни." Тя обобщава: бюрократичните пречки станаха много. "Просто вече е много сложно да изнесеш нещо за ЕС."