Турски лекари напускат страната

Успехът в здравеопазването беше едно от големите постижения на Реджеп Ердоган по време на осемнайсетте му години на власт. За много от неговите поддръжници това бе и причината да го подкрепят. Сега обаче много медици напускат Турция, пише „Ню Йорк Таймс”.

Тревогата нарасна след редица случаи на упражнено насилие над лекари. Миналата есен лекарка загина, след като катастрофира след дълга смяна. Зачестиха случаите на насилие. Медик изостави кариерата си, след като пациент го намушка в стомаха и ръката. Бременната медицинска сестра беше хоспитализирана след ритник в корема. А влошаващата се икономика и инфлация намалиха заплатите на някои лекари до нивото на минималното трудово възнаграждение.

Все по-голям брой турски медици търсят по-добри възможности зад граница. Напускането им на родината е тъжна индикация за Ердоган, който изпепели собствената си репутация. Медиците се оплакват от претоварване, ниски заплати, драстична загуба на уважение към професията и нарастващо насилие. Повече от 1400 турски доктори са напуснали страната през миналата година. Мнозина други пък са в процес на напускане и вече са подали своите документи. Коронавирусната пандемия също е допринесла за този негативен процес.

Дълго време промените, които Реджеп Ердоган въведе, даваха плод. Турция отдавна се гордее с качеството на своите медицински училища и медицинските си специалисти, а през последните години разработи процъфтяваща частна здравна индустрия, обслужваща хиляди чуждестранни и турски пациенти. Но системата без съмнение е стресирана, което кара лекарите да се чувстват претоварени и недобре платени. Постоянното намаляване на техните доходи и статут е последната капка, която ги е накарала да избягат в чужбина. „Лекарите в Турция работят на ниво робски труд, като се има предвид натоварването и рисковете, които поемат”, споделя 26-годишен турски лекар, напуснал Турция само две години след дипломирането си. За разлика от предишните вълни от турски работници, които се насочват към Европа, тези, които емигрират сега, нямат намерение да се връщат. Те напускат, за да дадат на децата си по-добри възможности. Но не в Турция.