Демократична Европейска Федерация - това ли е следваща стъпка за ЕС?

Резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа създават възможност за финализиране на европейския проект и създаване на демократична Европейска Федерация, която може да се изправи пред най-неотложните глобални предизвикателства, като същевременно насърчава своите ценности. Това начинание трябва да се ръководи от коалиция от желаещи, като същевременно вратите му са отворени за другите, пишат за Euractiv Антонио Арженциано, президент на Младите европейски федералисти и Михал Рибаки е политически директор на JEF Europe.

След година на разискване с участието на хиляди европейци, Конференцията за бъдещето на Европа (CoFoE) приключи на 9 май. Нейните препоръки споделят обща тема: искане за по-обединена, ефективна и демократична Европа. Те включват предложения за подновяване на дискусията за Европейска конституция, укрепване на Европейския парламент, преминаване към квалифицирано мнозинство във всички решения, които изискват единодушие, по-добра защита на основните ценности, нови бюджетни ресурси на ЕС, европейска армия, миграция, основана на човешките права политика, повече компетенции на Съюза в областта на здравеопазването, социалните въпроси и образованието и по-силен ангажимент към процеса на разширяване.

Марио Драги казваше, когато бе президент на ЕЦБ, че "суверенитетът е способността за решаване на проблеми". Точно това искаха гражданите, когато споменаха необходимостта от повече европейски компетенции. Институциите трябва да решават проблемите, а не да се ангажират с обичайното прехвърляне на пари и изкупителна жертва на "Брюксел".

Конференцията даде да се разбере, че гражданите, когато се консултират директно, проявяват по-амбициозно и насочено към бъдещето отношение от много национални политици, които твърдят, че ги представляват. Европейците, като колектив, проявяват прагматизъм, основан на ценности, изисквайки ЕС, който може ефективно да решава най-належащите си проблеми, като същевременно служи на своите хора и никога не предава основните си ценности в процеса.

Тогава не е изненадващо, че сега гражданите претендират за по-силен Европейски парламент; "Изпълнителна комисия", която е по-близо до истинското правителство и по-далеч от хибридна и политически куца институция, която познаваме днес; и Съвет без вето, по-подобен на "Сенат", отколкото на междуправителствен орган, блокиращ всяка политическа инициатива, дори когато е необходимо да се защитава демокрацията и върховенството на закона.

Конференцията показа на всички, че европейците не се интересуват от празна реторика за националния суверенитет. Те претендират за собствен суверенитет, недостатъчно "представени" от настоящите институции.

Процесът на промяна на Договора е единственият възможен начин за реално реализиране на исканията на гражданите, защото това, което излезе от Конференцията, не е прост списък с предложения - това е поглед върху това какво трябва да бъде Европа. Реално е необходима институционална реформа за прилагане на политиките и приоритетите, насочени от гражданите.

Вече има силен ангажимент на Европейския парламент за прилагане на предложенията на CoFoE, включително чрез призоваване за конвенция, която да започне процес на промяна на Договора. Няколко държави-членки показаха открита подкрепа за институционалните реформи, зелена светлина дойде и от Комисията.

Въпреки че е добре иницииран, процесът ще бъде труден и методът ще бъде също толкова важен, колкото и съдържанието. Изпълнението на предложенията на гражданите чрез изключването им от самия процес би било политическа грешка.

Ако трябва да бъде конвенция, тогава ще бъде важно, както бе в случая на конференцията, към европейските и националните институционални представители се присъединиха европейците. Когато се позоваваме на тази група, която обикновено се нарича "граждани", ние имаме предвид не само произволно избрани представители, но и организираното гражданско общество. Неговата роля за стимулиране и ангажиране на европейците наистина трябва да бъде призната за централна.

Признаването на европейците като цяло, а не само на държави-членки, като действащи лица на Европейския съюз би било "Коперникова революция". Този подход ще има последствия за метода и ще определи какво представлява Европа.

Отвъд Конвенцията наистина би било противоречиво да си представим процес, завършващ с междуправителствена конференция, която, вземайки решения с консенсус, неизбежно би разводнила заключенията на самата конвенция. Двойната проверка на "държава-членка" би била непрозрачен начин за отхвърляне на някои от препоръките на Конференцията. Освен това единодушното ратифициране на реформата би било неколкократният начин да се блокира всяка смела стъпка за по-обединен ЕС.

Съюзът вече е съставен от множество кръгове като Еврозоната, Шенгенското пространство или Постоянното структурно сътрудничество. Тези форми на многопластова интеграция показват, че "да вървят заедно или изобщо да не вървят" е фалшива дилема, създадена от онези, които искат да запазят настоящия нефункционален европейски модел, докато живеят в своите заблуди за величие на национална държава в стила на 20-ти век.

Ако бъдат приложени изцяло, предложенията на CoFoE всъщност биха положили основата за демократична Европейска Федерация, основана на истинска конституция. Този политически субект трябва да има определени компетенции в областта на външните работи, защитата на демокрацията и правата на човека, действията в областта на климата и устойчивата енергия, търговията, сигурността и отбраната, миграцията, здравеопазването, макроикономическата стабилност, паричната политика и някои аспекти на цифровата сфера. Други области трябва да бъдат оставени на национално и местно ниво на управление в съответствие с принципа на субсидиарност.

Това би помогнало за създаването на Европа, която надхвърля държавите и границите на ЕС, която не е заложник на ветото на някои държави-членки, а е наистина демократичен глобален актьор, способен да защити европейския народ и неговото бъдеще; не сбор от държави, а политическа общност от ценности.