Максимален натиск или преговори: каква ще е политиката на Тръмп към Иран

Преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ предизвика в Иран разгорещени и открити дебати по въпроса дали да се преговаря със следващото американско правителство, или е по-добре да се заеме по-враждебна позиция, дори да се пристъпи към създаването на ядрено оръжие, пише в. "Вашингтон пост", предаде БТА.

Някои експерти очакват Тръмп да съживи политиката си на "максимален натиск" срещу Иран, за да лиши Ислямската република от възможността да финансира и подкрепя прокситата си в Близкия изток, както и да развива ядрената си програма, отбелязва в. "Файненшъл таймс". Дипломатическият екип на Тръмп вероятно ще се стреми към засилване на санкциите срещу Ислямската република и ще затегне ограниченията върху жизненоважния за Иран износ на петрол, допълва изданието.

Същевременно Тръмп даде някои сигнали и в по-различна посока. Така например миналия месец той заяви в интервю за Пи Би Ди Подкаст (PBD Podcast): "Бих искал да видя Иран много успешен", припомня в. "Вашингтон пост". "Единствената подробност е че няма да могат да имат ядрено оръжие", подчерта Тръмп.

По време на предизборната си кампания републиканецът изрази желание да сключи сделка с Иран, допълва "Файненшъл таймс". "Трябва да постигнем споразумение, защото в противен случай последиците ще бъдат невъобразими. Трябва да сключим сделка", каза той през септември. Според някои анализатори Тръмп ще използва тактиката на максимален натиск именно в опит да застави Иран да преговаря със САЩ, посочва изданието.

Известна готовност за преговори тази седмица изрази и иранският президент Масуд Пезешкиан. "Независимо дали ни харесва, или не, ще трябва да си взаимодействаме със САЩ на регионалната и международната арена, затова е по-добре сами да направляваме тези отношения", заяви Пезешкиан, цитиран от Ройтерс. "Трябва да се отнасяме щедро с приятелите си и снизходително с враговете си", допълни той.

За иранските лидери в непредсказуемата политика на Тръмп, както и в желанието му да поддържа репутацията на майстор на сделките се крият сигнали, че може би все още има шанс за дипломацията, коментира в. "Вашингтон пост". "Точно сега вниманието в Иран е изострено", каза пред американското издание Диако Хосейни от техеранския мозъчен тръст Център за стратегически изследвания. На този етап ръководството на Ислямската република не желае да има "враждебни отношения с Тръмп", нито иска "веднага да приветства" завръщането му в Белия дом, посочи Хосейни. "От иранска страна вратите за комуникация и преговори с правителството на Тръмп не са напълно затворени", допълни политическият експерт.

Основна пречка за преговорите обаче е гневът на Ислямската република от убийството на най-почитания ирански генерал – Касем Солеймани, коментира иранският журналист Мохамад Азари в статия, публикувана в сайта на американския мозъчен тръст "Стимсън център".

Солеймани бе ликвидиран в началото на 2020 г. в Багдад чрез удар с дрон по нареждане на Тръмп, който по това време беше стопанинът на Белия дом. Иранският генерал бе убит две години след като Тръмп извади САЩ от ядреното споразумение между Техеран и световните сили (Съвместния всеобхватен план за действие, както е официалното име на документа) от 2015 г. и отново наложи строги санкции на Ислямската република.

Иран успя да преживее американската санкционна кампания до встъпването в длъжност на Джо Байдън през 2021 г., след което правителството на президента демократ не направи значими промени в ограниченията срещу Ислямската република. Някои критици в САЩ обаче обвиняват Байдън в разхлабване на ограничителния режим. При управлението на Байдън иранският износ на петрол, предимно за Китай, достигна достатъчно високи нива, за да задържи елита на Ислямската република на повърхността, пише още иранският журналист Мохамад Азари.

Износът на суров петрол от Иран се е увеличил повече от три пъти през последните четири години, от най-ниското ниво от 400 000 барела дневно през 2020 г. до повече от 1,5 млн. барела дневно през 2024 г., като почти всички доставки са насочени към Китай, сочат данни на Агенцията за енергийна информация на САЩ, допълва "Файненшъл таймс".

През 2020 г. твърдолинейни членове на иранския парламент ратифицираха законопроект, озаглавен "Стратегически план за действие за отмяна на санкциите и защита на иранските национални интереси", припомня Азари. Целта на този законопроект бе да се подкопаят усилията на тогавашния президент Хасан Рухани да съживи или да предоговори ядрената сделка от 2015 г. Това е едва първият случай, в който твърдолинейната фракция в Иран предприема външнополитическа инициатива, с която да подкопае вътрешнополитическите си съперници в лицето на по-умерените прагматици, коментира иранският журналист.

Напрежението между радикали и прагматици датира още от времето на Ислямската революция и последвалото вземане на заложници в американското посолство в САЩ през 1979 г. Тогава група студенти, подкрепяни от аятолах Рухола Хомейни, нахлуват в сградата на американската мисия и държат 52 дипломати за заложници в продължение на 444 дни. Тази криза, която води до оставката на първия премиер на Ислямската република – Мехди Базарган, отваря нова страница в иранската външна политика и оказва влияние и до днес, пише още Азари. В сложната политическа система на Иран президентите се избират на всеки четири години, но последната дума при вземането на решения в областта на външните работи и сигурността има върховният лидер на страната, посочва Азари.

Новото правителство на Иран, оглавявано от президента реформатор Масуд Пезешкиан, изрази желание за подновяване на взаимодействието със Запада и решаване на въпросите около ядрената програма на страната, допълва "Файненшъл таймс". Пезешкиан се надява, че може да се договорят условия за облекчаване на западните санкции, което да помогне на Иран да излезе от тежкото икономическо положение, допълва изданието.

Тази седмица генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси пристигна в Иран и посети два ядрени обекта, предаде Ройтерс. Иранският външен министър Абас Арагчи заяви пред Гроси, че Техеран иска да реши споровете около иранската ядрената програма, но подчерта, че няма да се поддаде на натиск. "Топката е в полето на ЕС/Е3", написа Арагчи в социалната мрежа "Екс" след срещата си с шефа на МААЕ. Под Е3 той имаше предвид Франция, Великобритания и Германия, които заедно със САЩ представляват Запада в преговорите за сключването на ядрена сделка. "Готови сме да преговаряме въз основа на националния си интерес и неотменимите си права, но не сме готови да преговаряме под натиск и сплашване", подчерта Арагчи.

"Големият въпрос е дали аятолах Хаменей би желал да сключи ядрена и регионална сделка с човека, който уби Касем Солеймани", каза пред "Файненшъл таймс" Карим Саджадпур, старши сътрудник във Фонда за подпомагане на общия мир "Карнеги". "Трудно е да си представим ядрена или регионална сделка, която би била приемлива както за премиера на Израел, така и за върховния лидер на Иран", заключи той.