Когато Турция се страхуваше от Русия

Преди 70 години Турция търси закрила от Русия. САЩ ѝ се притичват на помощ, а след това тя става член на НАТО. Затова би трябвало добре да разбира Швеция и Финландия. Вместо това блокира присъединяването им към Алианса.

След края на Втората световна война съветският диктатор Йосиф Сталин прекъсва действието на договора за приятелство и неутралитет с Турция, а отношенията между бившите съюзници* достигат най-ниската си точка, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Сталин решава, че по време на войната турците редовно са нарушавали споразумението от Монтрьо.

Договорът от 1936 година признава на Анкара правото на пълен суверенитет над Босфора и Дарданелите, както и над намиращото се между тях Мраморно море. В случай на война обаче Турция е длъжна да забрани преминаването през проливите на бойни кораби на страни, които не граничат с Черно море. Сталин е бил много ядосан на това, че Турция е допуснала германски бойни кораби, дегизирани като търговски, да преминават оттам и да достигнат до териториалните води на Съветския съюз.

Какво е искал Сталин

През по-голямата част от войната Турция остава неутрална. В Москва обаче подозират, че тя е готова да влезе на страната на германците, ако нещата тръгнат зле за Червената армия, като целта е после турски войски да напреднат към Кавказ. Фактът, че през февруари 1945 Анкара се присъединява към антихитлеристката коалиция не успява да успокои Сталин. На Потсдамската конференция той дава ясно да се разбере, че ще настоява за преразглеждане на статута на Босфора и Дарданелите. Освен това съветският диктатор се обявява за това Турция да отстъпи на съветските републики Грузия и Армения няколко области в Североизточна Турция, които преди са били част от Царска Русия, припомня швейцарското издание.

Под ревизия на Договора от Монтрьо Сталин си е представял, че ще може да се сдобие със свои военни бази на протоците, които вероятно е смятал да използва за установяване на политически контрол над Турция. А с това се потвърждават най-лошите опасения на американския президент Хари Труман.

През януари 1946 година Труман пише на външния си министър Джеймс Бърнс, че няма никакво съмнение, че "Русия възнамерява да налхуе в Турция и да установи контрол над морския път от Босфора до Средиземно море". В писмото си американският президент казва още, че ако на руснаците не им бъде отвърнато с "железен юмрук и категоричен език", е възможно да има и нова война.

И наистина: през лятото и есента на 1946 година Съветският съюз е трябвало да засили значително присъствието си в района, като изпрати допълнително кораби и редовно да провежда маневри в близост до турските брегове. Правителството на президента Исмет Иньоню изпраща зов за помощ до Вашингтон, на който президентът Труман отговоря с изпращането на ударна група бойни кораби. Чак след като САЩ и Великобритания обещават подкрепа на Турция и категорично отхвърлят териториалните претенции на Сталин, диктаторът в Кремъл оттегля и искането си за преразглеждане на статута на морските протоци.

След това Иньоню се отказва от турския неутралитет, а Турция става съюзник на САЩ. През юли 1947 Вашингтон отпуска за първи път военна помощ на Анкара на стойност 100 милиона долара, която, според доктрината Труман, е замислена с цел спиране разпространението на съветското влияние.

И Гърция, измъчвана от гражданска война, в която Москва подкрепя активно комунистите, е била включена в плановете на Вашингтон за финансова подкрепа със същата цел. През 1952 година Турция и Гърция са приети в Северноатлантическия договор.

Присъединяването към НАТО не е било само от съображение за сигурност. То е отговаряло и на желанието на турския кемалистки елит страната да стане част от Запада. Американците пък са ценели ролята на Турция като преден пост срещу Съветския съюз и мост към Близкия Изток. Чак когато през 1974 година турски войски окупират северната част от Кипър, се стига до разрив - САЩ налагат оръжейно ембарго на Турция, а тя заплашва да затвори американските военни бази на своя територия. В знак на протест Гърция напуска НАТО, но през 1981 година възстановява членството си в Алианса.

Турция би трябвало да ги разбира най-добре

При управлението на Ердоган Турция се отдалечава от Запада и страната постепенно се превръща в проблемното дете на НАТО. Сега, 70 години след приемането си в отбранителния съюз, Турция блокира молбите на Финландия и Швеция да се присъединят към Алианса. Официално Анкара изтъква причини, свързани с тероризма - твърди, че двете страни били "гостилници за терористични организации", с което се има предвид забранената в Турция Кюрдска работническа партия ПКК. В действителност обаче Ердоган иска по този начин да си издейства военни и финансови отстъпки от съюзниците, коментира НЦЦ. "Тъкмо Турция би трябвало да разбира най-добре какво означава да се страхуваш от една непредсказуема сила като Русия", четем в края на публикацията.

*В турската освободителна борба болшевиките подкрепят Ататюрк