The National Interest: Защо Путин няма да се изтегли от Украйна

Както се оказва, исторически предпочитаната руска политика за сигурност винаги се е изразявала в териториална експанзия, пише Уилям Лампинг на страниците на американското изолационистко списание The National Interest. Според него Украйна е загубила завинаги територията, превзета от руските войски.

Представяме материала без редакторска намеса

Украинският конфликт има дълбока историческа основа. Развивайки предишната си идея, че украинци, беларуси и руснаци са "един народ" и започвайки от обосновката на руската агресия (демилитаризиране на Украйна и защита на жителите на Донбас), руският президент Владимир Путин се сравни с Петър Първи и конфликта в Украйна с отвоюването на Прибалтика от Швеция. В реч на 10 юни, посветена на 350-годишнината от рождението на Петър Велики, Путин подчерта, че първият руски император не е отнел нищо от Швеция, а напротив, върнал е руски територии. Отбелязвайки, че никоя европейска страна не е признавала руските претенции преди военните кампании на Петър, Путин каза, че мисията на Русия в Украйна е да "възстанови и укрепи" своя държавен суверенитет чрез възстановяване на историческата справедливост.

Неотдавнашните коментари на Путин не са просто сравнение с Петър Велики, а нов кръг от руската национална стратегия, която е еволюирала през вековете. Започвайки със средновековния княз Иван III, руските владетели се опитват от векове да завладеят бившата Киевска Рус, която сега е разделена между Беларус, Украйна и Русия. При Петър Велики обединението на земите става истинско имперско начинание: той провъзгласява плановете си преди 301 години след победата на Русия в Северната война. Както показаха неотдавнашните предложения за включване на окупираната южна Украйна и Донбас в Русия, имперският проект на Петър продължава да живее и до днес.

Обединителната стратегия и имперските тенденции доведоха до факта, че исторически предпочитаната руска политика за сигурност винаги се е изразявала в териториална експанзия. Изконните руски земи около Москва бяха без излаз на море и уязвими за атака отвън - лишени от естествени бариери, които биха могли да забавят врага или да помогнат в отбраната. След като Иван III обявява независимост през 1480 г., руските владетели постепенно усвояват нови земи - на изток, на юг и на запад. Разширявайки се, Русия образува буферни зони между границите и вътрешните земи, опитвайки се да си осигури достъп до море, особено до Балтийско и Черно.

Днес Путин по същество гледа към същата територия, към която някога е гледал и Петър Велики. Тъй като никоя страна не оспорва нито руския суверенитет над Санкт Петербург, нито достъпа на Русия до Балтийско море, стратегическият фокус на Путин е върху Украйна и Черно море. Първоначалното намерение на Путин обаче беше осуетено от военните успехи на Украйна и руските сили се оттеглиха от Киев, Чернигов и Суми, съсредоточавайки се върху превземането на Донбас и крайбрежието. Контролът върху Донецкия хребет и Азовските възвишения ще укрепи позицията на Русия между украинската територия и икономическата ключова река Дон, която свързва речната мрежа на централна Русия с Черно море, вратата към световната търговия. Подобно на Петър Велики, който превзема Азовската крепост на устието на Дон, Русия завладява цялото крайбрежие на Азовско море и създава сухопътен коридор до Крим. Освен това руският контрол над Херсон лишава Украйна от достъп до морето по река Днепър и заобикаля всяка евентуална отбранителна линия по протежение на водната артерия, защитаваща западната част на Украйна.

Сравнението на Путин с Петър Велики хвърля светлина върху истинските му намерения в Украйна. Северната война, започнала през 1700 г., продължила двадесет и една години и започва с опустошително поражение за руснаците в битката при Нарва. Петър Велики прекарва осем години във възстановяването на руската армия, след което се сблъсква с решителна инвазия на мощната шведска армия. Украинските казаци вдигат въстание през 1708 г. и се обединяват с шведските нашественици с надеждата да получат независимост от Русия. Решителната победа на Петър при Полтава над комбинираната шведско-украинска армия обръща хода на войната в полза на Москва и остава една от най-големите победи на Русия. Това стана и началото на края на първата украинска държава, Гетманството.

Сравнението на Путин обаче е грешно. Петър разчита на съюзниците и дава приоритет на изграждането на коалиция срещу Швеция. Днес по-голямата част от Европа се обедини срещу Русия под егидата на НАТО и Европейския съюз. Самата Швеция изостави дългогодишния неутралитет и се стреми към членство в НАТО. Дори след Полтава Петър Велики се бори още дванадесет години: за да победи окончателно Швеция, той трябваше да изгради коалиция с Дания, Саксония, Жечпосполита, Хановер и Прусия. Днес международната коалиция, напротив, подкрепя Украйна, а Русия е по-скоро като врага на Петър Велики, Шведската империя.

С коментарите си самият Путин изясни дългосрочните намерения на Русия в Украйна. Първо, Русия ще продължи да търси контрол над Украйна и Черноморския регион. Второ, дори нарастващите загуби няма да попречат на Москва да продължи настъплението си. Трето, всяка украинска територия, превзета от руските войски, най-вероятно ще бъде загубена за Киев безвъзвратно, поне в обозримо бъдеще. Ако по-нататъшните стъпки допринасят за националното възраждане и укрепват силата на Русия, размяната на територии или още повече връщането им би било неприемливо. Докато Русия разполага с военни средства за постигане на целите си, Москва ще продължи да "възстановява и консолидира" властта си в Украйна. От гледна точка на Путин суверенитетът на Русия го изисква.

Източник: The National Interest