На 14.05.2024 година в София се проведе конференция под наслов:„Отношенията България/ЕС–Тайван: Насърчаване на устойчивостта на демокрацията”. Събитието бе организирано съвместно от Атлантическия клуб, Представителния офис на Тайван в Атина, Гърция и Министерство на външните работи на Република Китай и е най-големият такъв международен форум, организиран досега у нас за отношенията на България с Тайван.
Откриващите обръщения на Посланик Шърман Куо от Представителния офис на Тайван в Атина, Гърция и д-р Соломон Паси привестстваха задълбочаването на отношенията между двете страни, като се наблегна и на факта, че демокрацията трябва да бъде отстоявана и защитавана, защото е единствената алтернатива на диктатурата.
Първият панел засегна войната в Украйна и какви уроци следва да извлече за себе си деморатичният свят от нея. Лектори като Куан Тинг-чен от фондация Taiwan NextGen, Елена Поптодорова – дипломат и бивш посланик и Дик Роке – бивш министър на европейските въпроси на Ирланидя обрнаха внимание на важността от икономическа независимст като ключ към успешната самозащитата на държавите в един все по-обвързан свят. Бяха разгледани рисковете и заплахите за Европейския съюз от страна на Русия след нейната агесия в Украйна и предизвикателствата към съседите ѝ, довели до това известните с неутралитета си Швеция и Финландия да станат пълноправни членки на НАТО. А на 04.май тази година Австрия, Швейцария, Ирландия и Малта, също известни с неутралитета си, в общо писмо до Северноатлантическия пакт искат увеличаване не сътрудничеството си с него, включително във военната област. Бе подчертана и ролята на рaзбирателството, комуникацията и взаимното уважение между страните в общата им мисия да защитават демокрацията срещу атаките на диктатурите и автокрациите.
Вторият панел бе посветен на синергията в отношенията на България и ЕС с Тайван, който е 21. по големина икономика в света, като територията на държавата е малко над 36000 кв. км – под 1/3 от територията на България. Лектори бяха др. Ийсо Цен от Националния институт за отбрана и сигурност на Тайпе, Доктор Емил Банков от Инономическа зона Тракия и проф. др. Димитър Николов от ТУ-София. Бе отчетен като много положителен фактът, че между 2019 и 2022 г. tърговският стокооборот между Република Китай и България се е увеличил над два пъти и продължава да расте, а Тайван, от своя страна, е 14. най-голям търговски партнор на ЕС. Сътрудничеството е най-силно в области като информационни технологии и телекомуникации, автомобилна промишленост и машиностроенето, както, разбира се, и в областта на полупроводниковите технологии, където Тайван е едноличен лидер с над 50% пазарен дял в света.
Панел 3. бе посветен на използването на дезинформацията като основно оръжие в хибридната война от лектори като Антоанета Николова от Инициатива за свободни медии на Балканите, др. Велизар Шаламанов – бивш военен министър и журналистът Ангел Петров. Бе подчертана заплахата от старана на Русия и Китай, например Русия е харчила по един милиард долара за хибридна война и пропаганда, основно в страни от Европейския съюз и НАТО до началото на войната в Украйна, които са скочили до над три милиарда долара годишно в момента. Китайският президент на скорошното си посещение в Сърбия сключи 21 междуправителствени спогодби със западната ни съседка, цели седем от които в областта на медиите. Сърбия е известна и като „дом” на руските медии, реално плацдарм на Путиновия режим за дезинформационните му операции в Европа. Когнитивното състезание на наративите в момента е над нивата, характерни за Студената война, заради спецификите на света, в който живеем и свободата на информацията, която предоставят демократичните общества, срещу строгата цензура на диктатурите и автокрациите. Фалшивите новини и дезинформацията засягат в момента над 1/3 от световното насаление, те не се основават на факти, а се опитват да създават „алтернативни”, често пъти напълно измислени и фалшиви, наративи. Бе подчертана и огромната роля на медиите в борбата с дезинформацията и трудностите, пред които са изправни, за разлика от медиите в тоталитарните общества, където има само едни наратив и няма никакви други гледни точки, защото те са просто забранени.
Включването на изкуствения интелект като дезинформационно оръжие, използването му за генериране на фалшиви новини и ползването на ботове за постове, създаващи псевдомасовост на уж различни, а реално идващи от едни и същи места коментари в различни социални мрежи и сайтове, подпомагани от физически служители на заплати в тролските фабрики, бяха основните акценти в четвъртата част на семинара – посветен на киберсигурността и защитата от атаки на AI (изкуствен интелект) и възможните бъдещи заплахи от него, каквото е възможно да бъде истинскто технологично предизивикателство на утрешния ден. Сред лекторите бяха Ясен Танев от Дзукети, Кристина Ешкенази от Клъстер Изкуствен интелект България и проф. Георги Тодоров от ТУ-София.
Последната пета част на конференцията бе посветена на принципа за Единен Китай и външната политика на България и ЕС, както и на европейския опит и разширяването на институционалните връзки на ЕС с Тайван. Др. Чиа-Чинг Ченг - изпълнителен директор на Центърът на ЕС в Тайван, бе основен лектор. Бе отбелязан фактът, че от 27 държави в ЕС 16 имат представителни офиси в Тайван. Литва, Чехия, както и Словения са особено активни в последните години в сближаването си с Тайван. Стратегически обаче Европа не успя да установи реципрочни икономически отношения с Китай, като ѝ липсва цялостна стратегия, а и не се отчитат някои геополитически рискове, като например китайската подкрепа за Русия. От икономическа гледна точка не се материализираха очакваните реципрочности в отнощенията с Китай. Търговският баланс на европейските страни с Пекин се е влошаил от 2019 година насам. През 2022 година ЕС регистрира търговски дефицит от 365 милиарда евро с Китай, а през 2023 г. – 291 млрд. Евро - макар и с леко намаление, той е все още твърде висок. Официалната позиция на ЕС спрямо Китай не се е променила: старната е едновременно партньор за сътрудничество и преговори, както и силен икономически конкурент, но без да е все още системен съперник.
Добрата новина за Бъгария е приемането ѝ във въздушния Шенген, което води и до отпадането на визи за българите при посещение на Тайван, което още повече може да насърчи и улесни връзките между двете страни.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Тези са
21:18 19.05.2024
2 Като
Не, мерси!
21:18 19.05.2024
3 Статия в стил "Работническо дело"
22:29 19.05.2024
4 Я троловете вече коментирали
23:18 19.05.2024