„На 24 февруари Украйна се прероди. Не избяга. Не се отказа“

На 24 февруари (когато Русия започна пълномащабна непредизвикана война срещу Украйна) Украйна не бе убита, а се прероди. Украинският народ не избяга и не се изплаши. В реч по случай 24 август, Деня на независимостта на Украйна, президентът Володимир Зеленски поздрави украинския народ за неговата смелост. Шест месеца след инвазията Украйна е жива и по-силна от всякога.

Свободен народ на независима Украйна!

Само четири думи, но колко много стои зад тях днес. На 182-ия ден от пълномащабната война. Колко много символи и значения, подвизи и загуби, радост и болка има в тези думи. И най-важното е колко истина има в тях. Нашата истина. Истината за нашето настояще, с която е невъзможно да се спори, защото е невъзможно да не се види и да не се разпознае. Ние сме свободните хора на независима Украйна. След шест месеца опити да ни унищожат, ние сме свободният народ на независима Украйна. Свободен народ на независима Украйна.

Преди шест месеца Русия ни обяви война. На 24 февруари цяла Украйна чу експлозии и изстрели. И на 24 август тя не трябваше да чува думите: „Честит Ден на независимостта“. На 24 февруари ни казаха: „Нямате шанс“. Но сега на 24 август казваме: "Честит Ден на независимостта, Украйна!"

За тези шест месеца променихме историята, променихме света и променихме себе си. Сега знаем със сигурност кой наистина ни е брат и приятел и кой дори не ни е случаен познат. Кой всъщност не се нуждае от нас и къде вратите са наистина отворени за нас. Разбрахме кой кой е. И целият свят разбра кои са украинците. И какво е Украйна. Повече никой няма да каже за нея: „Това е някъде там, близо до Русия“. Започнахме да се уважаваме. Разбрахме, че въпреки всяка помощ и подкрепа, никой освен нас няма да извоюва нашата независимост. И се обединихме.

Все още нямахме HIMARS, но имаше хора, които бяха готови да спрат танковете с голи ръце. Украинският народ и неговата смелост вдъхновиха целия свят. Те дадоха на човечеството нова надежда, че справедливостта не е напуснала напълно нашия циничен свят. Не силата побеждава, а истината. Не пари, а ценности. Не нефтът, а хората.

Светът не беше единен. COVID-19 ясно показа: всеки за себе си. Шест месеца по-късно Украйна промени това. Във всички учебници по световна история ще има раздел „Времената, когато светът беше обединен от Украйна“. Когато на демокрацията пак пораснаха зъби. Когато тиранията получи отговор на езика, от който разбира.

Някой каза: „Европа вече не е играч. Слаба, разединена, пасивна, ленива". Украйна промени целия континент. Европа излезе на площада. Европа наложи строги санкции. Европа единодушно призна, че Украйна е бъдещ член на Европейския съюз.

Големият бизнес разбра, че парите все още миришат. На кръв и смърт. Корпорациите и марките напускаха руския пазар, а хората стават по-важни от потенциалните загуби. Никога досега в света мнението на обществото не е оказвало такова влияние върху политиците. Днес хората диктуват тенденциите и правилата на поведение на властите. Да си безразличен, неактивен, бавен, е срамота. Да си нерешителен и твърде предпазлив е срамно. Да се ​​говори вяло, неясно и твърде дипломатично е срамота. Срамно е да не подкрепяме Украйна. И да се каже, че се е появила умора от Украйна, е срамно. Това е много удобна позиция: умората е прикритие, за да си затворим очите. И днес чуваме от лидерите на света и от обикновените граждани: „Ние ще бъдем с вас до края, до победата“.

Мили хора!

Винаги сме почитали всички борци за независимост, наричали този ден главен празник, а синьо-жълтото знаме - светиня. Те сложиха ръка на сърцето си, пееха химна, гордо произнасяйки „Слава на Украйна!“ и "Слава на героите!". На 24 февруари ни се падна да потвърдим думите с дела. На този ден всъщност се проведе вторият всеукраински референдум. Отново важен въпрос. Отново решаващ избор. Но този път трябваше да се каже „да“ на независимостта не в бюлетината, а в душата и съвестта. Отидохме не в избирателните секции, а в армията, териториалната отбрана, доброволческото движение...

Всички сме се променили. Някои са родени втори път. Като хора, личности, граждани, патриоти, като украинци. Направили сме избор. За някои това е Мариупол. За някои Монако. И най-накрая се обединихме истински. Нова нация, която се роди на 24 февруари в 4 сутринта. Не се роди, а се прероди. Народ, който не плачеше, не крещеше, не се страхуваше. Не избяга. Не се отказа. И не забрави.

Това знаме ще бъде навсякъде, където трябва да бъде. И в Донбас. И в Крим. Врагът мислеше, че ще го посрещнем с цветя и шампанско. Вместо това той получи коктейли "Молотов".

Нашественикът вярваше, че след дни ще направи парад в центъра на столицата ни. Днес можете да видите този "парад" на Крешчатик (бел.ред. на тази улица е Майданът в Киев, на който се проведе Революцията на достойнството). Доказателство, че вражеската техника може да се появи в центъра на Киев само в този вид. Изгорени, разрушени и унищожени.

За нас не е важно каква армия имате, за нас е важно каква земя имаме. Ще се борим за нея докрай.

Държим се шест месеца. Тежко ни е, но стиснахме юмруци и чертаем съдбата си. Всеки нов ден е нова причина да не се отказваме. Защото, преминали през толкова много, нямаме право да не стигнем до края. Какъв е краят на войната за нас? Ние говорехме за мир. Сега говорим за победа.

Няма да търсим съглашение с терористите. Въпреки че разбираме руския език, който сте дошли да защитите. И избихте хиляди хора, докато ги освобождавате. И Джонсън, който говори английски, е много по-разбираем и близък до нас от убийците, изнасилвачите и мародери, които направиха всичко това на руски.

Ние няма да седнем на масата за преговори от страх, с пистолет в челото. За нас най-страшното желязо не са ракетите, самолетите, танковете, а веригите. Окови, а не окопи.

И ще вдигнем ръце само веднъж, когато празнуваме победата си. В цяла Украйна. Защото ние не търгуваме със земите и хората си. За нас Украйна е цяла Украйна. Всички 25 региона, без никакви отстъпки или компромиси. Ние не знаем тези думи, те бяха унищожени от ракети на 24 февруари.

Донбас е Украйна. И ние ще го върнем, каквото и да ни коства. Крим е Украйна. И ние ще го върнем. Каквото и да ни коства Не искате вашите войници да умрат? Напуснете нашите земи. Не искате майките ви да плачат? Напуснете нашите земи. Това са нашите прости и ясни условия.

Свободен народ на независима Украйна!

Празнуваме този ден на различни места. Някои са в окопи, в танкове и бойни машини, в морето и във въздуха. На фронта. Някои са на пътя, в коли, камиони и влакове. Борят се за независимост, доставяйки това, което е необходимо на тези на предната линия. Някои - със смартфони или на компютър. И също така се борят за независимост - събират средства. Празнуваме този ден при различни обстоятелства, условия и дори в различни часови зони, но с единствената цел да запазим независимостта и победата на Украйна.

Обединихме се!

Честит Ден на независимостта, Украйна!

Слава на Украйна!