Италия - световна столица на расизма?

"Искам справедливост. Той трябва да плати за престъплението си. Ако не го беше удушил, съпругът ми щеше да си вземе автобуса и да се прибере вкъщи. Той щеше да си бъде у дома и щеше да е жив”, споделя Чарити Ориаки пред ДВ. Тя все още се опитва да приеме смъртта на съпруга си. Италианец е обвинен, че на 29 юли е пребил до смърт Алика Огочукву, нигерийски уличен продавач с физически проблеми, в град Чивитанова Марке.

Расизмът е широко разпространен в Италия

Убийството на Огочукву насочи вниманието към проблема с расизма, с който много африканци се сблъскват в Италия. Хора излязоха на протести, за да поискат справедливост за нигериеца. Но неговото убийство не е изолиран случай. ДВ разговаря с 21 тъмнокожи родители на деца в Северна Италия. Всички те разказват как момичетата и момчетата им са ставали жертва на омраза и обиди от техните съученици “Италия си е Италия. Расизмът винаги присъства”, уверяват те. “Може да видите какво се случваше на Марио Балотели на футболното игрище (той беше замерян с банани и освиркван) въпреки големината му. А какво мислите, че става с едно бедно дете от бедно домакинство като нашите?”, пита един от родителите.

Полицията отказва да разследва расови подбуди

Африканската общност се съмнява доколко италианската полиция има капацитета да разследва убийството на Огочукву. Съмненията им се подхранват от решението на полицията да изключи расистки мотиви, дори още преди да е започнала с разследванията. Оджеаку Нвабузо от Европейската мрежа срещу расизма е изненадана от поведението на италианската полиция. "Те не го правят, не изпълняват задълженията си да разследват расовата подбуда за престъплението", каза Нвабузо пред ДВ. "Полицията се е доверила на думите на извършителя за случилото се - дали той е смятал, че то е било на расова основа или не. А това противоречи на онова, което ние разбираме под разследването на престъпления", казва тя за ДВ. “Наказанието за всяка проява на агресия ще е по-голямо, ако е включен расистки елемент. В негов интерес е да каже, че не е мотивиран от расистки подбуди”, казва Нвабузо.

Нвабузо вярва, че Италия може да сложи край на структурните и системни форми на расизма, но адресирането им изисква изцяло нов начин на организация и мислене в обществото. “Расизмът и дискриминацията не са присъщи на обществото. Ние сме ги създали и ние можем да ги прекратим”, казва тя. "Ако погледнем конкретно към Италия, законите за миграцията и гражданството трябва да бъдат променени, за да няма различно отношение - едно към белите италианци, и друго за мигрантите, които може да са първо, второ или трето поколение в Италия”, подчертава Нвабузо. В тази връзка тя призовава за изготвяне на национален план за действие срещу расизма, но подчертава, че видимите промени може да не настъпят нито веднага, нито в рамките на следващите пет или дори десет години.

Институциите трябва да променят поведението си

"Можем да направим промени и смятам, че това е възможност за политиците и институциите да седнат с организациите за борба с расизма, гражданското общество, жертвите и да поговорят за това какво трябва да се промени, за да не се случва отново", смята Оджеаку Нвабузо. Кудус Адебайо, научен сътрудник в Африканския център за миграция и общество към Университета Витватерсранд в Южна Африка, е съгласен с нея. “Институциите трябва да поемат ангажимент и да гарантират, че тази дейност и начинът, по който тя бива преследвана, са точно дефинирани”, казва Адебайо пред ДВ. "Обикновените хора трябва да са образовани, за да можем да се справим с този проблем", добавя той.

Автор: Тоборе Овори