Изюмският позор на руските окупационни войски

Не толкова отдавна, когато анализирах нахлуването в Украйна на руските нашественици, стигнах до извода, че този конфликт напълно показа колко безсмислени и безполезни са прехвалените руски десантни войски.

В края на краищата Русия, страната, в която има една от най-големите концентрации на въздушно-десантни войски (ВДВ), считани за елита на армията, не можеше да използва тези части по предназначение! От 24 февруари насам руските нашественици са извършили повече от 30 въздушни десанта и само 1 е успешен - в Гостомел, макар и с много сериозни загуби. Въздушнодесантните сили се оказаха напълно и изцяло безсмислени в първоначалното си предназначение и впоследствие бяха използвани като обикновени сухопътни формирования, загубили своята специфика.

Но това е нищо, поне ВДВ успяха да извършат 1 кацане, а Корпусът на морската пехота пък изобщо нямаше нито един. Руските морски пехотинци се оказаха безполезни като цяло, въпреки присъствието в Черно море на голяма група големи десантни кораби, които в първите дни на войната можеха да осигурят амфибийно кацане до 4 хиляди души. Но тази прелюдия не е за Изюм, а за следното.

Факт е, че от пролетта в района на Изюм от руските нашественици се формира много опасна ударна група, която трябваше да се използва за настъпление и окупация на Славянск и Краматорск. Всъщност още в началото на лятото в района на Изюм беше сформирана най-голямата бронетанкова групировка на едно място не само за цялото време на войната в Украйна, но и изобщо в историята на съвременните войни и конфликти. Офанзивата се очакваше няколко месеца, но така и не започна. Имитация, ограничени, а не широкомащабни щурмови действия и... нищо глобално, предвид силите и средствата, които окупаторите бяха концентрирали в района.

Така че възниква въпросът защо са ви нужни всички тези бронирани части на 1-ва танкова армия, 4-та танкова дивизия, 2-ра механизирана дивизия и други, ако те просто чакаха през цялото това време? В първите седмици на руската инвазия в Украйна видяхме позора на руския десант, а след шест месеца видяхме, че руските бронирани юмруци могат да бъдат опозорени не по-малко, ако не и повече. Исторически, още от времето на СССР, Русия се фокусира върху двата стълба на своята армия - десанта и танковете. И в крайна сметка какво? А в крайна сметка тези формирования се оказват абсолютни импотенти в условията на съвременните войни.

И Изюм го показа по възможно най-колоритния начин.

Автор: Александър Коваленко, превод: "Бесарабски фронт"