Тихата смърт в реките

Отпадните води от индустрията превръщат много от германските реки в смъртоносна жизнена среда. Високото съдържание на сол има фатален ефект, който се видя по време на засушаването през лятото.

През август тази година тихата смърт стана видима за всички: тонове измряла риба изплуваха на повърхността на река Одер в Източна Германия. Седмици наред не беше ясно каква е причината. Днешните предположения на Министерството на околната среда и на Федералната служба по екология са, че масовата смърт на рибите е била причинена от цъфтежа на определен вид водорасли, които иначе се срещат само в морска вода и очевидно отделят отровни вещества. Въпросните водорасли са успели да оцелеят във водите на река Одер, тъй като концентрацията на сол в реката е била твърде висока.

Много реки са в лошо състояние

Проучванията на NDR разкриват, че Одер не е единствената германска река с твърде високо съдържание на сол. Сладководните басейни в добро състояние не би трябвало да съдържат повече от 50 милиграма хлорид на литър. Качеството на водата се смята все още за добро, ако се стигне до 200 милиграма хлорид на литър. Оттам нататък обаче започват да измират множество животински видове, виреещи в сладките води. По данни на Федералната служба по екология някои от реките в Германия далеч надхвърлят тези стойности – например река Вера край Витценхауен или река Боде – между Лайпциг и Магдебург.

Експертът по отпадните води Ханс-Юрген Фридрих смята, че и в редица други реки като Заар, Рур, Везер и Елба има връзка между високото съдържание на хлорид и изхвърляните води от околните производствени предприятия и мини.

Изхвърлянето на отпадните води е законно

При това изливането на отпадните води в реките се оказва напълно легално, ако е налично съответно разрешение. За да бъде получено, предприятията трябва да докажат, че преди това отровните вещества са извлечени. Но солта остава във водите, тъй като нейното извличане би струвало твърде скъпо. Продължителната лятна суша обаче доведе до спад в нивата на реките. Властите трябваше да съобразят с това горните граници за съдържанието на хлорид, но на редица места това очевидно не е било направено.

Така например, по данни на NDR, от януари 2021 година насам към 1000 тона сол от добива на земен газ в Долна Саксония са стигнали до различни реки и потоци. Само по линия на компанията за добив на земен газ „Винтерсхал“ 104 тона сол са преминали от пречиствателната инсталация към поток, вливащ се в река Емс. Солта се намира на хиляди метри дълбочина, но стига до повърхността при добива на газ.

От фирмата заявиха още през февруари, че солените отпадни води от добива на земен газ ще бъдат отново върнати в земните недра. Но сега стана ясно, че компанията предоставя 70 процента от отпадните води на външни фирми за пречистване. Те я преработват и изливат заедно със съдържащата се в нея сол обратно в реките.

Какво трябва да промени индустрията

В рамките на проучванията на NDR било установено още, че съдържанието на сол в река Лутер край Гютерсло в края на август е било три пъти по-високо от допустимото. Местните надзорни органи знаели, че в три последователни години горните граници са били надхвърлени – но искали да изчакат да видят дали солта действително се отразява негативно на биологията във водата, както било обяснено.

Проблемът с твърде солените речни води в Германия сега е на вниманието на министрите на околната среда на провинциите. Министърът на околната среда на Долна Саксония Кристиан Майер казва по този повод пред NDR следното: „Промишлеността трябва така да промени производството си, че то да не превръща нашите реки в канали за отпадни води“. Колабиращите екосистеми са проблем не само за животинския свят, а и за хората. „В този случай вече няма да имаме и питейна вода. Няма как да получаваме питейна вода от реки, щом техните води са с високо съдържание на сол.“