Иранският режим е разделен как да се справи с протестите

Ислямският духовен режим в Иран е раздвоен в отговора си на продължаващите от месеци безпрецедентни протести, като се колебае между репресиите и това, което смята за примирителни жестове, опитващи се да потушат недоволството, твърдят анализатори, цитирани от АФП.

"Противоречивите послания, които получаваме от иранския режим, подсказват, че се води вътрешен дебат за това как да се справи с продължаващите протести", казва Надер Хашеми, директор на Центъра за близкоизточни изследвания към университета в Денвър.

В повечето авторитарни режими има "ястреби и гълъби", които не са съгласни с това колко репресивна трябва да бъде държавата по време на кризи, казва той.

Повторното разглеждане на делото на няколко осъдени на смърт протестиращи и освобождаването от ареста на известни дисиденти са признаци, че някои се стремят да възприемат по-мек подход.

В събота обаче, когато Иран екзекутира двама мъже за убийството на член на паравоенна организация по време на протестните вълнения, това напомни за твърдия подход.

Демонстрациите започнаха след смъртта на 22-годишната кюрдско-иранска гражданка Махса Амини на 16 септември в ареста. Тя е арестувана от моралната полиция, която прилага строг дрескод, изискващ от жените да носят шал, покриващ косата и шията им.

Протестите прераснаха в призиви за премахване на ислямския режим, което представлява най-голямото предизвикателство за духовниците след революцията от 1979 г., когато беше свален шахът.

Властите отговориха със смъртоносно насилие, в резултат на което загинаха стотици хора.

Хиляди са арестувани, а 14 задържани са осъдени на обесване, много от тях за убийство или нападение срещу членове на силите за сигурност, според съдебната система.

Върховният съд потвърди някои от смъртните присъди и до момента са екзекутирани общо четирима души. Съдебната власт обяви и повторни съдебни процеси за шестима от 14-те.

Това отразява "политическа сметка", заяви живеещият в САЩ експерт по Иран Мехрзад Боруджерди, съавтор на книгата "Постреволюционен Иран: Политически наръчник".

"Те знаят, че масовите екзекуции ще изкарат повече хора на улицата и ще ги развълнуват още повече. От друга страна, те искат да изпратят сигнал, че не се притесняват да екзекутират протестиращи, така че хората да бъдат сплашени".

Според анализаторите това е поредният опит за успокояване на ситуацията, а двама видни дисиденти, арестувани в началото на протестите - Маджид Таваколи и Хосейн Ронаги - бяха освободени седмици по-късно. Ронаги беше обявил гладна стачка.

Режимът използва "всичко - от клапани за освобождаване на натиска до дълги срокове затвор и екзекуции. Той експериментира с тях, докато се опитва да формулира по-ясно формулирана политика", каза Боруджерди.

Ануш Ехтешами, директор на Института за близкоизточни и ислямски изследвания към университета Дърам в Обединеното кралство, заяви, че повторните съдебни процеси отчасти отразяват нарастващия натиск отвън и отвътре.

"Но и в рамките на режима има разделение по отношение на това как да се справим с това", каза Ехтешами, като от едната страна са хардлайнерите, а от другата - други, които смятат, че екзекуциите допълнително насърчават съпротивата.

Връщането на делата и освобождаването на дисиденти са "мерки за успокояване... за да се опитат да подхвърлят кокал" на протестиращите, добави той.

Макар че подобни мерки могат да изглеждат незначителни, от гледна точка на "обезпечения, обсаден режим... те смятат, че са великодушни и отговарят на обществения натиск".

Въпреки че някои от тях бяха освободени, други видни личности прекараха месеци в затвора. Сред тях са дългогодишният активист Араш Садеги и двамата ирански журналисти, които помогнаха за разкриването на случая на Амини.

В началото на декември главният прокурор Мохамед Джафар Монтазери заяви, че нравствената полиция е "премахната". Но никой друг не е потвърдил това.

Съобщението отразява вътрешните дебати и показва, че "поне една част от управляващия режим" предпочита не толкова брутален начин за налагане на правилата за обличане на жените, казва Хашеми.

Според Ехтешми някои представители на властта "сега започват да говорят за компромис", въпреки че е твърде рано да се каже какъв ще бъде той.

Но "в общи линии не мисля, че те имат това, което хората искат", а именно цялостна промяна, чиито детайли не са определени, каза той.

Според Хашеми обаче режимът в миналото е показвал способност да "прави отстъпки, когато се налага".

"Хората забравят, че този режим е оцелял 44 години, защото може да бъде много интелигентен, много умен, много макиавелистки по отношение на това, което трябва да направи, за да оцелее", каза той.