"Той умира пред очите ми, а аз нищо не мога да направя": ужасът в Бахмут

Там в момента се водят едни от най-тежките сражения в момента в Украйна - в Бахмут, където преди началото на войната живееха 70 хиляди души, сега са останали по-малко от 8 хиляди, сред които и няколкостотин деца. Градът е разрушен на 60 процента, а улиците му са пусти.

В двора на един жилищен блок Наталия Вербитская събира съчки. Възрастната жена се надява по този начин да си запали малката отоплителна печка, дарена ѝ от доброволци. Ток в сградата с изпочупени прозорци, в която тя живее, няма. Въпреки това Наталия продължава да живее тук.

"От пет месеца нямаме ток, газ и вода"

Всички съседи са избягали, а самата тя се е подслонила в обущарската си работилница. "Положението не е добро. От пет месеца нямаме ток, газ и вода. Преди да стане толкова студено, събирахме дъждовна вода, която използвахме за най-належащите нужди. Храна ни доставят доброволците. Не сме изоставени съвсем, не умираме от глад", казва Вербитская.

Постоянните експлозии на артилерията се носят като гръм над града. Но Вербитская остава спокойна. "Свикнали сме с това", казва тя. Жената изобщо не разглежда варианта да напусне Бахмут. Казва, че няма да зареже всичко и да остане без покрив над главата си. Точно това се е случило с много от съседите ѝ, които сега се скитат като бездомници - без пари, без нищо.

Само няколко жилищни блока по-нататък се водят ожесточени сражения. Непрекъснато отекват взривове от артилерията на украинците и руснаците. "По наша информация украинската армия засега удържа всички позиции", казва Патрик Мюнц от хуманитарните организации Leave No One Behind и Base UA. Той и преди е бил в Бахмут. Оборудван е с каска и бронежилетка.

Той и неговият екип от Leave No One Behind идват всеки ден, за да помагат на хората - доставят лекарства и откарват ранените. Разходите си за гориво покриват с дарения, събирани в Германия. В Бахмут е останала една работеща поликлиника, но лекари почти няма.

Руснаците отчаяно се нуждаят от победа

Битката за Бахмут продължава вече няколко месеца. През града минава реката Бахмутовка, която го разделя на две части. Западната, където работят Мюнц и лекари доброволци, се контролира от украинската страна. Руските части не успяват да превземат Бахмут, макар че го атакуват от няколко месеца.

Трудно е да се разбере защо точно Бахмут е толкова оспорван. Русия се нуждае спешно от някаква победа, от нещо конкретно, от някакъв трофей. В този смисъл Бахмут се превърна в символ - на победа или поражение.

В едно от мазетата на жилищен блок доброволците са организирали свой център. Той служи и като бункер за обитателите на квартала, към него води стръмно стълбище, помещението има два изхода. В него откриваме предимно възрастни и немощни хора. Един от тях - с дълга сива брада - казва, че е със силни болки и не желае да говори.

"Мъжът ми умира пред очите ми, а аз нищо не мога да направя"

Нина Грегориевна е на 75 години и е дошла, за да помоли някой лекар да види нейния съпруг, който е болен и на легло. "Умира пред очите ми, а аз нищо не мога да направя. Заедно сме от 55 години, имаме две деца, двама внуци и трима правнуци. Отчаяна съм. Никога не съм си представяла, че на стари години ще живеем така."

След това се обръща, защото очите ѝ се пълнят със сълзи. Тя възвръща самообладанието си и разказва за внуците си, които сега търсят закрила в Германия. Не иска да им бъде в тежест. Но какво да направи? Под непрекъснат обстрел, без електричество, без вода, без отопление и с прикован към леглото съпруг - отчаянието е изписано върху лицето на възрастната жена. Постоянно е до мъжа си. А сега се нуждае от помощ. "Ако мъжът ми оздравее, ще се евакуираме", казва тя.

"От един месец децата ни са в Германия. Те са млади и трябва да живеят. Нашият живот е минал", добавя Грегориевна. От думите ѝ става ясно още, че нямат контакт с тях.

Извън бункера продължават да се чуват взривове. Навън в двора Наталия Вербитская все така събира дърва за печката. Маха ни за довиждане. Никой от хората тук не знае дали ще преживее войната.

Автор: Изабел Шаяни