Кая Калас и нейното семейство: Лъжите на руската пропаганда

Руската пропаганда обявява бъдещата външна министърка на ЕС Кая Калас за краен русофоб и предлага "факти", с които да злепостави не само нея, но и да преиначи цялата ѝ семейна история от времето на СССР.

"Това е Кая Калас - психически болната и крайно русофобски настроена министър-председателка на Естония и нова външна министърка на ЕС" - така започва един пост в социалните мрежи, който би трябвало да показва снимка на естонската премиерка и нейното семейство. На снимката се виждат младата Кая Калас и родителите ѝ, седнали на диван, разказва АРД.

Снимката е разпространена от проруски канали, като идеята е да се постави под въпрос семейната ѝ история и обяснението за нейната антипатия към Русия. Мит било, че семейството ѝ е страдало по времето на СССР, също както и това, че съветската окупация е означавала „десетилетен мрак и ужас“. Въпросният пост обаче съдържа няколко неверни твърдения, установява проучване на германската обществено-правна медия.

Снимката не е от съветско време

Първо, снимката на Калас и нейните родители не е правена по съветско време, а по-късно, както потвърждава и самата тя. Кадърът е от 1994 или 1995 година, тоест няколко години след като Естония постига своята независимост през 1991 година. С други думи, снимката не е никакво доказателство за това колко добре е живяло семейството по съветско време.

I asked @kajakallas about this photo.
This pic has been taken when Kaja was in 11th or 12th grade, i.e 1994 or 1995. Kaja has been born in 1977, Estonia regained independence in 1991.
The furniture in these pics is family heritage. This kind of furniture was never sold in USSR. pic.twitter.com/zaF8sPDBY0

— Karmen Joller 🇪🇪 (@KarmenJoller) July 1, 2024

Калас неведнъж е засягала темата за съдбата на своето семейство във времената на Съветския съюз. Казвала е, че майка ѝ, баба ѝ и прабаба ѝ след окупацията на Естония през 1949 година са били депортирани в Сибир, като майка ѝ тогава е била едва на шест месеца. Дядо ѝ бил интерниран в лагер.

По време на управлението на съветския диктатор Йосиф Сталин подобни масови депортации са били обичайни, припомня АРД. Само в Естония в годините от 1945 до 1953 над 35 000 души са депортирани в Русия - често пъти напълно произволно. Членовете на семейството на Калас оцеляват след депортацията в Сибир и по-късно се връщат обратно в Естония.

„Типична естонска семейна история“

Бащата на Кая Калас – Сийм – прави кариера в Съветския съюз, но стига до високи постове едва след естонската независимост, обяснява АРД. Бил е член на Комунистическата партия, работил е в Министерството на финансите на Естонската съветска република, а накрая става председател на Централния синдикален съюз. Смятан е за застъпник на икономическата либерализация в Естония.

Сийм Калас, който след обявяването на естонската независимост става не само министър-председател на страната, но и заема високи постове в ЕС, казва на изслушване пред парламента на Естония следното за позициите си по времето на СССР: „Винаги съм бил привърженик на пазарното стопанство“. Сийм Калас изтъква, че не е бил част от репресивните комунистически органи, нито е участвал в престъпления. А станал член на Комунистическата партия, защото вярвал, че „тя може да промени системата отвътре“.

„Историята на семейство Калас е много типична за Естония“, казва пред АРД Карстен Брюгеман, професор по естонска и обща история в Талинския университет. „Някои членове на семейството са били депортирани, други с течение на времето са влезли в партийните органи и са направили кариера.“ Така че не може просто да се каже, че Сийм Калас е извлякъл полза от съветския режим. „Хората, които са искали да правят кариера, естествено е трябвало да се включат в партийната йерархия.“ През 1987 година Калас става съавтор на план, насочен към икономическата автономия на Естонската съветска република – а това изобщо не е съвпадало с плановата идеология на партийната централа в Москва, изтъква АРД.

Трудните отношения между Естония и Русия

След разпадането на Съветския съюз отношенията между Естония и Русия станаха много напрегнати, казва пред АРД Кай-Олаф Ланг от Фондация „Наука и политика“. От една страна, защото в Естония етническите руснаци не получават автоматично естонско гражданство, а този проблем засяга няколкостотин хиляди души.

Роля играе и отношението на Естония към съветските паметници, които са премахнати или преместени. Това води до протести сред рускоговорящите жители на Естония, както и от страна на руското правителство. Извършени са и множество хакерски атаки срещу държавните институции в Естония. След началото на руската нападателна война срещу Украйна Кая Калас обяви, че всички съветски паметници в Естония ще бъдат демонтирани или преместени. Заради това Русия я обяви за издирване, тъй като провеждала враждебни действия срещу историческата памет.

Фалшивите твърдения за Калас

На този фон не е чудно, че по руските канали се разпространяват дезинформации за Кая Калас. Освен всичко друго се твърди, че тя искала да избие руските граждани, живеещи в ЕС. Всъщност тя каза нещо съвсем различно – че от нейна гледна точка е редно руските граждани в ЕС да бъдат подложени на проверка дали са годни да живеят в една демократична страна, тъй като придобиването на руско гражданство било ясен сигнал за подкрепата на тероризма и действията на Русия.

„Това, че покрай номинирането си за поста Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността тя още повече попадна във фокуса на руската дезинформация, не е изненадващо“, казва пред АРД Ланг. Тъй като солидарността на естонците с Украйна е изключително силна.

По отношение на съветските времена обаче както естонската, така и руската гледни точки често се опростяват прекомерно, посочва Брюгеман. „Съветските времена са били много по-комплексни, отколкото ги представят обичайните наративи.“