Михайло Подоляк: Руснаците не могат да разберат какво се случва

В ранните часове на 6 август Въоръжените сили на Украйна (ЗСУ) извършиха светкавична и неочаквана инвазия в руската Курска област. Дни наред те водят боеве срещу руския агресор, но вече на негова територия. Meduza попита Михайло Подоляк – съветник на украинския президент Володимир Зеленски, какво следва оттук нататък. Ето какво каза Подоляк:

Не мога да коментирам военната цел на операцията. Само военното командване може да коментира военни цели. Разбира се, никой няма да говори за това публично по време на самата операция. Това е неуместно, защото ефектът на изненадата и това бързо навлизане [на Въоръжените сили на Украйна на руска територия] продължава да оказва влияние и носи нужните резултати. Мога да говоря за политически цели.

Първата е, че Украйна води отбранителна война, изтласквайки руската артилерия на необходимото разстояние, за да не може да бъде използвана срещу цивилното население. Втората задача е да се отрежат логистичните маршрути [на руснаците].

Третата задача е да се покаже провала на руското гражданско и военно ръководство. Те не могат да разберат какво се случва, не са способни да вземат бързи и ефективни решения и с действията си за пореден път доказват, че имат малък контрол върху ситуацията. В този смисъл малко се е променило от кампанията на „Вагнер“ през 2023 г. Съответно, за нашите международни партньори трябва да е очевидно, че Русия не е достатъчно силна, за да контролира вътрешните рискове, които постепенно нарастват поради войната.

Четвъртата цел е пренасяне на войната на руска територия. Когато влязохме в Курска област, видяхме колко шокирани бяха хората: те живеят в друга реалност. Струва им се, че войната се води в Европа, но без рискове за тях. Сега те виждат съвсем различна ситуация. Разбира се, всичко това ще има тежки социални последици за Русия. Може би най-накрая ще започне някаква дискусия за войната и последиците от нея (бел.ред. режимът на военнопрестъпника Путин и подчинените му медии наричат военната си агресия срещу Украйна „специална военна операция“, а не война).

Това е мащабна операция за унищожаване на военни обекти в цялата Курска област. Ние не си поставяме целите, които Русия си поставя, когато навлиза в чужда територия, извършва окупационни действия и създава окупационни администрации. Украйна идва да унищожи военни съоръжения и не възнамерява да създава никакви окупационни администрации. Хуманитарните коридори трябва да работят изцяло в съответствие с международните правила за водене на война.

Украйна няма да води никаква война срещу мирното население... не виждам целесъобразността на това. Руската пропаганда, разбира се, се опитва да каже, че вижда Буча на руска територия. Това не е така. Украйна се придържа към международните конвенции и международното хуманитарно право. Включително третирането на невоюващите, тоест цивилното население, намиращо се на териториите, временно окупирани от украинските войски.

Русия не иска да извърши евакуация на собственото си население, защото не иска да признае факта, че войната вече се води на руска територия.

Театърът на военните действия на територията на Русия дава възможност да се разширят политическите задачи: да се покаже неуспехът на руското управление като цяло. Глобалният смисъл на тази операция е да покаже несъстоятелността на Русия от военна гледна точка, от гледна точка на готовност за бързо реагиране на кризисни ситуации, от гледна точка на контрол над вътрешното пространство.

[Относно възможността за преговори с Русия] Що се отнася до преговорите, Путин никога не е предлагал преговори в класическия смисъл. Винаги предлагаше капитулация при условията на Руската федерация. Разбира се, никой няма да приеме тези условия. Никой няма да преговаря с Путин при условията на Путин.

Ние сме готови за пълноценен преговорен процес - при много ясни условия. Процесът на преговори трябва да се основава на международното право. Украйна смята, че преговорният процес с Русия е възможен само ако разбере, че цената на войната за нея се увеличава. Това означава, че инструментите за принуда трябва да работят. Един от тези инструменти е военното поражение на Русия. Случващото се в Курск е поредното военно поражение за Руската федерация.

Русия трябва да претърпи други тактически поражения в други посоки (включително руската икономика). Дипломатическата принуда трябва да работи. Готови сме за преговори – но на базата на международното право. Когато преговорите отчитат действителните интереси на страните, те се основават на някакви гаранции - резултатите от които ще бъдат обвързващи.

[Попитан дали нарочно ЗСУ са започнали операцията в Курска област 24 години след потъването на подводницата „Курск“] Не виждам никаква символика тук. Виждам символика в това, че управлението на Путин започна с катастрофа на подводница.

Каквото беше отношението му към роднините на загиналите в тази подводница, такова е отношението му към цивилното население на регионите [граничещи с Украйна]. Абсолютно безразличие и нежелание да им се окаже съществена помощ. Това характеризира целия период на управление на Путин. И разбира се, това е много символично. Украйна обаче няма нищо общо с тази символика. За нас е важно операциите ни да дадат необходимия резултат.