Истинска катастрофа: Над сто тона мъртва риба в Гърция

След невероятните горещини и пожари Гърция е засегната от ново нещастие. Край Волос изплуваха тонове мъртва риба. Бедствието е катастрофално и за туризма, а властите си знаят едно – компенсации, вместо превенция.

След наводнения, горещини, горски пожари и недостиг на вода по островите в Егейско море Гърция сега преживява нова катастрофа – над сто тона мъртва сладководна риба изплуваха край пристанищния град Волос и в залива Пагаситикос. Местните власти обявиха извънредно положение до края на септември. Властите в града сега работят ударно по прибирането на мъртвата риба.

Предисторията

Изхвърлените на брега риби са от езерото Карла, на около 20 км северно от пристанищния град Волос, едно от най-големите езера в Гърция. През 1962 г. то е било пресушено, за да се създадат земеделски земи, но между 2010 и 2018 г. е отново частично ренатурирано. След наводненията през септември 2023 г., площта му само за няколко дни се разширява до първоначалния си размер от около 180 квадратни километра. През следващите месеци рибата там се размножава с бързи темпове.

Но през тази година дойде най-горещото лято в досегашната история на Гърция. В продължение на месеци не падна нито капка дъжд. В резултат от това нивото на водата в езерото спадна много бързо и рибите се задушиха. Първоначалната информация, че са измрели, навлизайки в солените води на морето, се оказа невярна - рибите са били мъртви още преди водата да ги отнесе натам.

Властите не реагираха навреме

Това е най-масовото измиране на риба в района, но не и първото. Властите е трябвало да следят развитието на ситуацията в езерото Карла и да наблюдават състоянието на рибата. Трябвало е своевременно да поставят мрежи в реката, за да събират и изхвърлят мъртвата риба. Вместо това рибата попада в морето.

Над сто тона мъртва риба сега трябва да бъдат събрани от пристанището във Волос и близките плажове. Местните власти използват траулери и драги, взети под наем. Рибата се събира в контейнери и транспортира към специална инсталация в близкия град Лариса, където може да бъде изгорена. Огромно количество мъртва риба обаче се е смесила с пясък, водорасли и боклуци. Град Волос в момента търси място за опасния отпадък. Обмисля се той да се изхвърли в изоставена кариера в община Ригас Ферайос, северно от Волос. Все още обаче не е ясно какво ще бъде въздействието върху местната околна среда, ако там се съхраняват огромни маси с мъртва риба.

Огромен проблем за туристическия бизнес

Кадрите на тоновете мъртва риба бързо обиколиха света. А миризмата, която се носеше по крайбрежието, беше непоносима и за местните хора, и за туристите. Много от тях бързо си заминаха веднага след бедствието. Това нанесе огромен удар на местната икономика, която в голяма степен разчита на туризма. Ситуацията е много тежка за хотелиерите и направо катастрофална за известните рибни ресторанти на Волос. Според здравното министерство няма заплаха за общественото здраве. Въпреки това туристите странят - едва ли някой иска да вечеря близо до ужасната гледка.

По данни на местната търговска камара търговската активност по крайбрежието на Волос е спаднала с около 80% през последните дни. Според представителите на камарата това е "невероятна екологична и икономическа катастрофа”. Правителството обяви редица мерки за подкрепа на засегнатите фирми през следващите дни. Това обаче е обичайната реакция на гръцките правителства след всяко бедствие - вместо превенция се отпускат компенсации. Те често се оказват нищожни.

Кой е виновен?

Търсенето на виновници за бедствието вече започна - още преди да бъде събрана мъртвата риба. Кметът на Волос Ахилеас Беос обвини областния управител на Тесалийския регион, отговорниците на пристанището и съответните министерства, че не са си свършили работата. “Не направиха очевидното - да поставят предпазни мрежи”, каза той. Върховният съд на Гърция започна разследване.

Освен това властите очакват резултатите от анализите, поръчани от прокуратурата, за да се установи дали рибата е измряла само от задушаване или и от безразсъдната употреба на торове и пестициди в района около езерото Карла. В този случай последиците от смъртта на рибите за флората и фауната на сравнително изолирани залив Пагаситикос биха били още по-тежки.

Все същите грешки

До 1962 г. езерото Карла се е простирало близо до северните склонове на планината Пелион, северно от Волос. Необходимостта от осигуряване на нови земеделски земи кара гръцката държава да пресуши езерото. Отводняването отнема година и половина. Проектът се смята за един от най-важните за развитието на гръцкото земеделие, тъй като на фермерите са осигурени 80 000 хектара обработваема земя. В региона обаче бързо настъпва голяма екологична катастрофа. Нивото на подпочвените води спада рязко, замърсяването на залива Пагаситикос се увеличава и се появява цъфтеж на фитопланктон.

С оглед на екологичните катастрофи в миналото и настоящето Антонис Кокинакис, професор по земеделие и лесовъдство в Солунския университет "Аристотел", пише във “Фейсбук”, че гръцката държава не се учи от собствените си грешки. "Природата ни говори, но ние не я слушаме или не искаме да я слушаме", казва Кокинакис.