Седем партии влизат в новия румънски парламент, сред тях е и подкрепената от Калин Джорджеску ВИДЕО

Седем политически сили успяха да преминат избирателния праг от 5% за влизане в румънския парламент, сочат предварителните данни на Централната избирателна комисия след обработка на 97,25% от протоколите от избирателните секции.

Вчера в страната се проведоха парламентарни избори, като румънците избираха членове на Камарата на депутатите и членове на Сената за следващите четири години. За всяка камара на парламента изчисленията бяха извършени отделно.

След обработка на 97,25% от протоколите от избирателните секции на ЦИК, данните показват, че в Сената са успели да влязат: Социалдемократическата партия (PSD) с 23,29% от гласовете, Алиансът за единство на румънците (AUR) със 17,92%, Национално-либералната партия (PNL) с 14,62%, Съюз за спасение на Румъния (USR) с 11,73%, партия Спасете Румъния S.O.S (S.O.S RO) със 7,35%, Демократичен съюз на унгарците в Румъния (UDMR) с 6,66% и Партията на младите хора (POT) с 6,01%.
В Камарата на депутатите влизат: SDP с 22.89%, AUR със 17.59%, NLP с 13.82%, USR с 11.77%, S.O.S RO с 6.94%, UDMR с 6.61% и POT - от 6.09%.

Около 10 хиляди души се кандидатираха за депутати и сенатори, но само 456 от тях ще влязат в парламента.

Социалдемократите на премиера Марчел Чолаку, който подаде оставка като партиен лидер, след като не се класира за втори тур на президентския вот, спечелиха парламентарните избори на фона на възход на крайнодесни националистически партии, предаде БТА.

На второ място е „Алианс за обединение на румънците“ (AUR) на Джордже Симион с почти 18 процента.

Трета е Национално-либералната партия – досегашен коалиционен партньор на социалдемократите, с над 14,6 на сто.

На четвърто място е дясноцентристката опозиционна партия „Съюз за спасение на Румъния“, чиято лидерка Елена Ласкони се класира втора на първия кръг на президентските избори на 24 ноември.

Изненадата на тези избори е преминаването на 5-процентния праг за влизане в парламента на Партия на младите хора (РОТ), която е получила 6,09 процента, според частичните резултати.

Това е нова партия, основана през 2023 г. от бившата депутатка от „Алианс за обединение на румънците“ Анамария Гаврила, след като тя напусна AUR и остана в румънския парламент като необвързан депутат. Партията участва на местните избори на 9 юни т.г., на които спечели 11 мандата на местни съветници и 18 кметски мандата. През последната седмица придоби повече известност, след като обяви подкрепа за крайнодесния кандидат за президент Калин Джорджеску, спечелил неочаквано първия тур на президентските избори на 24 ноември.

Крайнодесните суверенистки и популистки партии печелят общо над 30 процента от гласовете, според частичните резултати. На предишните избори през 2020 г. делът на партиите от крайнодесния политически спектър бе около 10 процента.

Резултатите от парламентарните избори показват фрагментиран парламент, в който една прозападна коалиция, водена от Социалдемократическата партия, би имала вероятно достатъчно гласове за мнозинство, но крайнодесните сили ще бъдат съществена част в новия законодателен орган, отбелязва агенция Ройтерс.

Сформирането на широка коалиция обаче ще бъде трудно начинание на фона на разногласията между партиите за мерките, които са необходими за овладяване на високия бюджетен дефицит от 8 процента от брутния вътрешен продукт – най-високия в ЕС, посочва Ройтерс.

Според политическия анализатор Раду Магдин коалиция на Социалдемократическата партия с центристките партии е по-вероятна отколкото „горещия картоф с екстремистите“. "Много зависи от това кой ще стане президент“, коментира Магдин, цитиран от Ройтерс.

Президентът е този, който номинира премиер сред партиите, които са представени в парламента. Ако нито една от политическите сили не е спечелила мнозинство, президентът има право да посочи премиер от която и да е от парламентарно представените сили.

Конституционният съд на Румъния, който разглежда искане за анулиране на първия кръг на президентските избори и нареди повторно преброяване на гласовете от първия кръг на 24 ноември, ще обяви решението си днес.

Румънските власти заявиха, че са открили доказателства за намеса в изборния процес на първия тур на вота за президент.

В случай на анулиране на вота от 24 ноември, първият кръг на президентските избори може да бъде повторен на 15 декември, а вторият да се състои на 29 декември, заяви председателят на Постоянния изборен орган Тони Гребла.

Според много наблюдатели изненадващата победа на Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори е показателна за резкия завой от румънските мейнстрийм партии към по-популистки и антисистемни формации, чиито гласове намират плодотворна почва на фона на високата инфлация, намаляващия жизнен стандарт и мудната икономика, отбелязва АП.

„Най-вероятният сценарий ще бъде трудно сформиране на мнозинство в парламента за подкрепа и одобрение на новото правителство“, посочи политическият консултант Кристиан Андрей, цитиран от АП.

Преподавателят по политически науки в Университета „Бабеш-Боляи“ Серджу Мишкою смята, че Социалдемократическата партия вероятно ще играе централна роля в преговорите за коалиция, информира Ройтерс.

По думите на Мишкою резултатите показват „най-фрагментираната политическа картина от 1990 г.“.

След кампания, в която преобладаваха опасенията на избирателите относно бюджета и разходите за живот, изборите противопоставиха крайнодесните срещу проевропейските мейнстрийм партии, които разгневиха избирателите с вътрешните си битки и обвинения в корупция.

Крайнодесните партии също така използваха подкрепата на Румъния за Украйна, за да подклаждат опасения, че войната може да се пренесе през границата, ако страната не прекрати подкрепата си, както и недоволство от предполагаемото преференциално третиране на бежанците от Украйна, отбелязва Ройтерс.