СПИН в Русия: Страх дори и от лекарите. Смъртността расте

Яна Колпакова от Владивосток отдавна живее със заболяването си от СПИН и говори за това открито. Тя е сигурна, че всеки човек с такава диагноза в Русия се е сблъсквал с дискриминация от страна на лекарите. „Една „мъдра“ медицинска сестра например даде съвет хората като мен да бъдат стерилизирани. А един лекар ме нарече проститутка и започна да вика, че тъй като несъмнено взимам наркотици, упойката за необходимата ми операция нямало да ме хване“, разказва Колпакова.

Стефания Хридина била осиновена в украинския град Никопол, когато била на 11 години – оттогава знае, че има СПИН. Казали ѝ, че вероятно е била заразена от родната си майка, която момичето не познава. „Новият ми баща се отнасяше нормално към моето заболяване, но майка ми проявяваше добро отношение само пред него – иначе ми даваше отделни прибори и въобще всичко беше отделно“, спомня си Хридина. На 18 години тя се явила пред медицинска комисия в украинския град Днепър, където един от лекарите ѝ казал: „Спинозните нямат място тук“. Сега Стефания е на 23 години, оттогава не се е обръщала повече към лекари.

Валентина Манкиева от Алмати наскоро отишла на преглед при невролог и взела със себе си 10-годишната си дъщеря. „Тя знае за моето заболяване, а когато казах на лекаря, че имам СПИН, той попита – а детето не е ли заразено и то? Живея с болестта от 27 години, но и досега не мога да свикна с повсеместното невежество. Разбира се, обясних му, че се лекувам и че хората със СПИН могат да имат и здрави деца.“ По думите на Манкиева лекарят я преглеждал от разстояние и използвал ръкавици.

Свързаната със СПИН смъртност расте

В Източна Европа и Централна Азия 93% от новите случаи на зараза с вируса ХИВ са в Русия, Украйна, Узбекистан и Казахстан, сочат данните на Програмата на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS). През 2023 година броят на новите заболявания се е увеличил с 20 процента в сравнение с 2010 година, а на смъртните случаи – с 34 процента.

„В региона има високо ниво на стигматизация и дискриминация, а това усложнява достъпа до медицинска помощ“, казва за ДВ Махеш Махалингам от UNAIDS. По неговите думи, проблемът често се състои в това, че хората или изобщо не знаят за заболяването си, или научават за него твърде късно, или прекратяват лечението. Махалингам уточнява: „Хората чувстват, че могат да бъдат посрамени заради техния статус, а това усложнява достъпа до медицината. Не бихте отишли за помощ там, където не ви уважават и където можете да бъдете подложени на стигматизация“.

В региона най-много са хората с ХИВ в Русия – над 1,1 милиона по официални данни. Министърът на здравеопазването Михаил Мурашко твърди, че заболеваемостта и намаляла с 40 процента от 2016 година насам и сега е на рекордно ниско ниво. Според инфекциониста Вадим Покровски обаче данните на министерството отразяват само положителната страна. „През последните десет години броят на болните руснаци расте катастрофално: в периода 2015-2022 г. са били регистрирани над 600 000 нови случаи на зараза с ХИВ, през 2023 година болестта е била диагностицирана сред още 50 000 души, толкова се очаква да бъдат и през тази година. Броят на смъртните случаи през 2023 година се е увеличил с пет процента в сравнение с предходната година“, казва той. По думите на Покровски проблемът не намалява, а се увеличава, независимо от подобрението на някои отделни показатели.

Повечето руснаци със СПИН не говорят за своето заболяване

Активистката по проблемите на заразените от СПИН Мария Годлевская от Санкт Петербург разказва, че след диагностицирането мнозина не желаят повече да ходят на лекар. „Никак не са малко тези, които казват, че първите месеци след диагностицирането са били за тях истински ад. Те били подлагани на истински „разпит“ от различни медици все за едно и също – откъде са се заразили.“

По думите на Годлевская, хората се страхуват, че информацията може да стигне до работодателя, страхуват се да отидат на лекар, когато живеят в малък град – защото познатите могат да разберат за заболяването им. А то е едно от най-стигматизираните – в Русия 81% крият диагнозата си от другите, сочат проучвания. В лекарските кабинети често отказват преглед на хората с ХИВ, както и всякакво медицинско обслужване, казва активистката.

Инфекционистката от Нижни Новгород Олеся Куракина потвърждава това и посочва, че именно по тези причини хората отлагат да последно посещението си при лекар и се опитват да намерят медици, които няма да ги гледат накриво.

Лекарите не знаят достатъчно за СПИН?

Куракина споделя, че за медицинското образование в Русия СПИН е почти неизвестно заболяване. „По време на следването ми ни разказваха много малко за тази инфекция, макар да изучавах инфекциозни болести. Общата информация за това бе много малко и в другите специалности.“

„В големите градове лекарите имат повече възможности за обучение, за информация. А лекарите в малките градове просто нямат възможности да се учат и те не познават последните тенденции“, посочва на свой ред Годлевская.

Мнението на Куракина е, че все пак ситуацията постепенно се подобрява. „Адекватните лекари стават все повече, а това кара пациентите да се радват, че могат да се натъкнат и на нормални реакции.“ Яна Колпакова от Владивосток също отбелязва, че е срещала в Русия „прекрасни лекари, които много се стараят“.

Автор: Ирина Чевтаева