Водородът отдавна се смята за идеалното гориво. При изгарянето му се отделя три пъти повече енергия, отколкото от аналогично количество бензин, а остатъчният продукт от процеса е абсолютно безвредна вода. Това обяснява защо опитите да се използва водород са връстници на самия двигател с вътрешно горене.
Наред с всички преимущества обаче, най-разпространеният химичен елемент в природата изправя инженерите пред непреодолими препятствия. Производството, безопасното съхранение и транспортирането му са изключително сложни.
Смесването на водород и кислород създава риск от взрив в много широк диапазон на концентрацията. Съвременните превозни средства, задвижвани от горивни клетки, са снабдени с резервоари под извънредно високо налягане или системи за дълбоко охлаждане, които не са никак подходящи за масово производство.
Британски учени от Rutherford Appleton Laboratory обаче твърдят, че са намерили начин да се справят с тези неудобства. Разработената за компанията Cella Energy система позволява съхраняването на водород с помощта на нанотехнологиите.
Горивото се капсулова в микроскопични мехурчета, които се държат като течност. Процесът се нарича електроспининг и представлява затваряне на комплексен химически хидрид в сфера от полимерни нишки с пореста обвивка. Скоростта на отдаване на водорода през нейните нано-отвори е много висока, което помага да се поддържа ниска температура. Самата сфера задържа всички вредни химикали, използвани в процеса.
Полимерната обвивка предпазва хидридите от кислород и вода, а това прави капсулования вътре водород напълно устойчив на външни влияния. Англичаните твърдят, че процесът на електроспининг е пределно прост и приложим за индустриални нужди. Нещо повече ¦ според Cella Energy новосъздаденото гориво може да се използва от обикновени двигатели с вътрешно горене без да се налагат каквито и да било модификации по конструкцията. Единствената доработка по автомобила е монтажът на специален резервоар, в който да се съхранява “течността” от хидридните наномехурчета. В него се създават условия за започване на процеса на отделяне на водорода от полимерните наносфери. Това става при температури под 80 градуса по Целзий.
От Cella Energy са убедени, че към момента системата им е напълно готова за експериментални проекти и демонстрация в лабораторни условия, но все още не е доразвита за търговски нужди. Освен това новото гориво има остатъчни продукти, методите за чието рециклиране все още са прекалено скъпи. За сметка на това британските учени са сметнали, че ако започне да се произвежда в индустриални количества, новото водородно гориво ще струва около 19 пенса за литър (43 ст.) без акциз и ДДС. Цената му в Англия би била изключително изгодна дори след облагането с държавни вземания - 60 пенса (1.35 лв.).
Авторите на революционното изобретение твърдят, че пълен резервоар от новото водородно гориво би стигнал за изминаването на 500-600 километра. Такъв пробег е напълно съпоставим със съвременните бензинови двигатели и превъзхожда по автономия дори най-съвършените електромобили.
От Cella Energy закономерно отказват да съобщават повече подробности за технологията си. Ръководителят на проекта Стивън Бенингтън се ограничава с твърденията, че са изобретили “материали, способни да съхраняват водород”. Екипът от учени вече намери признание за постиженията си на международно ниво. Cella Energy получи наградата за нововъведения в областта на водородните технологии на Shell Springboard за 2011 г.