Председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) да се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, реши на второ четене парламентът.
Досега той се назначаваше с указ на президента.
Той ще има трима заместници, които се назначават с решение на Министерския съвет за срок 5 години по предложение на председателя.
Инспекторът в ДАР е държавен служител по този закон, гласуваха още депутатите.
Не се прие предложението на Златан Златанов от „Възраждане“ разпоредбите да влязат в сила една година след полагането на клетва от следващите президент и вицепрезидент, след прекратяване правомощията на настоящите.
През закона за ДАР бяха направени промени и в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Остана в сила разпоредбата МС да предлага на президента за назначаване и освобождаване ръководителя на Служба „Военно разузнаване“, като отпадна правото той да назначава председателя на ДАР.
НС допълни и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като предвиди лицата, получили разрешение за производство на огнестрелни оръжия, да нанасят уникална маркировка с минимална дълбочина най-малко 0,0762 милиметра.
При дискусията Николай Радулов от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) коментира, че предложените промени ще доведат единствено до реполитизация на разузнаването. Промените противоречат и на основния принцип, заложен в специалните закони, че службите са аполитични. Фигурите на инспектора и във военното разузнаване, и в разузнаването, са по примера на ЦРУ и ФБР, посочи депутатът. Но, по думите му, причината за създаването на фигурата на инспектора в САЩ са предателства на високо ниво в тези служби. В българския вариант те се отчитат пред ръководителите на самите служби, а в американския – имат широки правомощия. Затова от МЕЧ няма да подкрепят законопроекта, подчерта Радулов.
Златан Златанов от Възраждане“ подчерта, че е много важно ДАР да не е повлияна от политическите страсти, които бушуват в пленарната зала. Колежката му Цвета Рангелова отбеляза, че прави впечатление как през последните 2-3 седмици НС грубо нарушава баланса, орязвайки функциите на президента като балансьор между изпълнителната и законодателната власт. Разбираме политическите ви намерения да орежете правомощията на президента, но имайте предвид че той ще се казва Румен Радев още около година, след това какво ще правим, отново ще разширим правомощията на държавния глава, защото вече е удобен за управляващите ли, попита тя. По думите ѝ не е добра практика да се създават закони за едно конкретно лице в ущърб на цялото общество. Тези законодателни промени са функция на политическото боричкане между две основно политически формации и президента и затова няма да го подкрепим, допълни Рангелова.
Считаме, че законопроектът е противоконституционен и ще търсим 48 подписа за оспорване на разпоредбите пред Конституционния съд, след като те влязат в сила, обяви Петър Петров („Възраждане“).
Миналата седмица парламентът прие на две четения в едно заседание аналогична поправка в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" , според която и нейният председател се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.