Инвестиция от 1 милиард е значителна и това трябва да се приветства. Така бившият социален и бившият икономически министър Лидия Шулева коментира подписването на договора с „Райнметал” за изграждане на завод за барут и боеприпаси.
В „Интервюто в Новините на NOVA” Шулева припомни, че по данни на БНБ за първото полугодие се отчита спад с почти 11% на преките чуждестранни инвестиции.
Шулева коментира, че във военната индустрия освен всичко друго, има и много работни места.
„Важно е да отбележим, че отчетохме 5,3% ръст на икономиката. Трябва обаче да си дадем сметка кои са двигателите на този ръст. А двигателите са преди всичко предприятията от оръжейния сектор. Те са с най-големия принос. Това е приход, който повишава брутния вътрешен продукт, за разлика от индустрията, при която има спад. Така че още един двигател, още един фактор, който ще тегли ръста на брутния вътрешен продукт — няма нищо лошо в това. И, разбира се, трябва да го приветстваме”, коментира Шулева.
За бюджета за 2026 г.
„Ако искаме да повишим доходите на населението, трябва да инвестираме в производство с висока добавена стойност. В този бюджет трябва да видим политики, насочени към стимулиране на такъв тип инвестиции, които дават висока добавена стойност. А това са инвестиции, които се реализират чрез иновации. Високата добавена стойност дава високи заплати, а не увеличение на заплатите в бюджетната сфера, каквото правим в момента”, заяви Шулева.
За осигуровките
„Икономическият и социален съвет, на който и аз съм член, преди известно време направи един много сериозен анализ на пенсионната система. В този анализ има много предложения, които могат да дадат сериозен приход в пенсионната системата. Тоест, в самата система има големи резерви, които до момента не са използвани”, коментира тя.
Реформите
„Имаше едно определение за предстоящия бюджет - неблагоразумен. На мен ми омръзна 5 години да живеем в ситуация на абсолютен застой — без никакви сериозни и истински реформи. То не бяха сложни коалиции, сглобки, служебни правителства — какво ли не. Всички пазеха статуквото, да се задържат на власт. Без реформи. И този бюджет обещава да бъде пак такъв — без реформи, без политики”, каза Шулева.
„Става дума за системно нерешаване на проблеми. Сега ще вдигнем с 2% осигуровките. Това изобщо няма да се отрази кой знае колко на самата пенсионна система. По принцип трябва да има някакво увеличение — неминуемо ще се случи. Но другите резерви в системата изискват политика, а такава не виждам да има, дори наченки за реализация”, коментира бившият социален министър.
„67% от брутния вътрешен продукт се дава за заплати в бюджетната сфера — това е огромен процент. 10,4% са само разходите за държавната администрация, защото публичният сектор е много по-голям. Обикновените хора плащат 40% от стойността на осигуровката, а 60% е работодателят. Ако само 20%, а не 40% от тези осигуровки си плащат хората в бюджетната сфера, това са 11 милиарда лева. Така че има много неща, върху които трябва да се мисли и които трябва да се реализират чрез системни действия”, коментира Лидия Шулева.
„Още от 2020 година има едно, според мен, непростимо разхлабване на фискалната дисциплина. Започнаха се бюджети на дефицити. Във Фискалния резерв вече няма пари, които по принцип се събираха от излишъци в добри години. Мина пандемията, минаха първите години на войната, но ние продължаваме с дефицитите. Те са изтеглени за плащане на заплати. Най-големият проблем на този и на следващите бюджети, ако не се предприемат мерки, е това обвързване на заплатите в бюджетната сфера със средната работна заплата. Това е автоматичен механизъм за увеличаване на възнагражденията, без да се отчита ефективност”, каза Лидия Шулева.
„Това води до непоносимо бреме и до нови дългове. А хората, които произвеждат, трябва да ги плащат, чрез по-високи осигуровки и данъци. Това, мисля, няма да бъде лесно простено”, каза Шулева.