Оставката на президента е прецедент, който ще се отрази върху изборния процес. Това заяви бившият председател на Централната избирателна комисия Александър Андреев. Той коментира ключови теми около предстоящите избори в предаването „Денят на живо” по "Нова нюз".
По думите му оставката на държавния глава представлява политически ход, чийто ефект тепърва ще се проявява. Той допуска, че подобно развитие може да доведе до повишаване на избирателната активност сред гражданите, които все още се колебаят за кого да гласуват. В същото време бившият председател на ЦИК подчерта, че изборният процес не може да бъде обясняван единствено чрез начина на гласуване или техническите му параметри. „Хората искат послания от политическите партии“, заяви Андреев. Според него, ако липсват ясни, смислени и убедителни политически послания, трудно може да се очаква висока мотивация за участие във вота.
Полемика буди и темата за въвеждането на сканиращи устройства. Според Андреев голяма част от народните представители, както и самата ЦИК, не са виждали тези устройства. „Би било редно машините да бъдат демонстрирани, за да отпаднат всички въпросителни“, подчерта той. Бившият председател на Централната избирателна комисия отбеляза, че сканиращи устройства се използват в редица държави, но там бюлетините имат различен формат. Затова не е сигурно, че сегашният образец на българската бюлетина е съвместим с подобна технология.
Какво се случва, ако няма кой да оглави служебния кабинет
Експертът беше категоричен, че доверието на гражданите в изборния процес не може да бъде възстановено чрез технически или „специализирани“ знания. Според него доверието е политически и институционален въпрос, който не се решава само с промяна на устройствата за гласуване.
По отношение на избирателните списъци Андреев отхвърли твърденията за наличие на т.нар. „мъртви души“, определяйки понятието като политически натоварено. Той обясни, че списъците се изготвят на базата на данните от Националната база данни „Население“ и се формират по постоянен адрес. Всички български граждани, независимо къде живеят, имат постоянен адрес, което ги включва в избирателните списъци. Ако списъците се правят въз основа на данни на НСИ, това би изключило голяма част от българите, живеещи в чужбина. Освен това, данните са събирани в специфичен период, което поставя въпроса доколко напълно отразяват реалното население в страната. Според Андреев евентуалното дописване в списъците крие риск от грешки при отчитането на резултатите и при проверките за двойно гласуване.
В заключение той изрази надежда, че ще бъде направена преценка дали е уместно ограничаването на правото на български граждани в чужбина да упражнят своя вот.