Венецуела, Гренландия, Газа - всички тези теми са основни за политиката, която води в момента големият световен играч Съединените американски щати.
Дори и въпросът: "Как ще гласуваме на следващите избори?" опира до Америка, защото тук можем да гласуваме със същите сканиращи машини, с които гласуват и там.
„Това не е съвсем вярно, че така гласуват в Америка, защото така гласуват може би в около 60-65% от секциите в Америка. В останалите - около 30% или 35%, са директно компютри с тъчскрин, с екран“, посочи журналистът и преподавател в Калифорнийския университет проф. Христофор Караджов пред БТВ.
„Аз обикновено лично гласувам по пощата, като те ми изпращат хартиена бюлетина, която внимателно изчитам и попълвам, след което или я връщам по пощата, или я връщам в деня на гласуване в урната на съответния избирателен пункт“, посочи той.
„Имаме избори и за съдии, шерифи и за каквото се сетите - за разни градски позиции. И наистина е много по-удобно и по-отговорно, според мен, тази бюлетина, която е 2-3-4 страници, в зависимост от избора - човек да си я изчете вкъщи, да провери кой какъв е, да я попълни внимателно с черен химикал и т.н. След което те я четат явно с тези сканиращи устройства“, посочи проф. Караджов.
Той обясни, че компютрите и сканиращите устройства навлизат в САЩ преди около 20 години, преди това са се използвали перфокарти.
„Предимството на това, което казват специалистите по избори, е че в сканиращите устройства има хартина следа, има реално хартиена бюлетина, която се сканира. Проблемите са, че ако не е попълнено добре - мястото, което се осветява, или пък, ако не е хубаво направено сканирането, може да има проблеми. При чисто компютърното гласуване, пак може да има хартиена следа, но доста от тях я нямат. В интерес на истината в САЩ компютърните устройства бяха започнали да набират много голяма скорост. След което точно заради притеснения от това дали има хартиена следа, процентът им спадна“, обясни проф. Караджов.
Той сподели, че доста се е учудил, че премиерът в оставка Росен Желязков е подписал хартата за Съвета за мира на Доналд Трамп в Давос.
„Ние все пак сме държава, която е в интересно положение - с правителство в оставка, с президент, който напусна и тръгна в някакви нови начинания, с неизвестно какъв парламент и изведнъж се взима това решение, което абсолютно прозрачно направено, за да се подмажем по някакъв начин на Доналд Трамп“, посочи проф. Караджов.
По думите му Тръмп приема подмазването за нещо естествено, а „не дава някакви особени облаги“.
„Ако са си правили сметка за „Магнитски“, не съм убеден, че Америка има причина в момента да освободи някого от „Магнитски“, защото все пак и за тях това е разменна монета, и то на по-голямо ниво, отколкото членство в някакъв съвет за мир със статут на голф клуб“, коментира журналистът.
Според него този проект е „чиста суета“, както и отношението му към Гренландия – създал е криза там, където е нямало.