Познавам Андрей като изключително почтен човек. Трудолюбив, дисциплиниран. Човек с достойнство.
Много се е изписало последните години за него. Като кандидат за управител на БНБ стана ясна неговата биография и професионални качества. Учил, работил, преподавал - в България и в чужбина.
Това написа във "Фейсбук" мъжът на Лена Бориславова - Мирослав Иванов.
Но ще ви кажа неща, които не знаете. И които никой няма да ви каже. Защото това са онези малки черти на нашите характери, които не са особено забележими, но пък ни предопределят като хора и личности.
Андрей не бе търсил политическа кариера. Той се включи в Продължаваме Промяната като почти всички нас - воден от желанието да даде своя малък принос за доброто на родината си.
Нямаше политическа школовка, нямаше политически опит. А пое огромния товар да бъде председател на парламентарна група - най-голямата парламентарна група в 47 НС. Тази, която излъчи и правителство. Огромна отговорност!
Андрей ръководеше групата с присъщите си хладнокръвие, спокойствие, разум, дисциплина и емпатия. Парламентарна група от разнородни характери и хора, които в голямата си част за първи път се срещаха. От тази група от хора трябваше да бъде направен дисциплиниран отбор. И насред непознатото за всички /без един/ поле на политиката за няколко месеца се научихме как да бъдем отбор, какво означава да си народен представител /наред с всички грешки, породени от липсата на опит, разбира се/.
Андрей без колебание влизаше в дебати с обиграни политици. Не се колебаеше и не го беше страх да излиза на парламентарната трибуна и да казва истината. Докато политическите ни противници, стоящи срещу него крещяха, обиждаха и заплашваха.
Андрей бе винаги един от първите в народното събрание и си тръгваше един от последните. Търсеше диалог и се стараеше да решава всички проблеми с диалог. С дължимото към всеки уважение - начин на мислене, породен от очевидно доброто му възпитание.
Андрей спазваше етикета и неписаните правила на най-висшия орган в държавата! За разлика от повечето от тези опитни политици, които ни посрещнаха там. Андрей уважаваше институцията и подбираше внимателно думите, облеклото и въобще цялостното си поведение.
Като председател на парламентарна група Андрей имаше право на служебен автомобил. И докато всички други председатели на парламентарни групи идваха със служебни автомобили, Андрей идваше на работа с личния си автомобил, идваше с градски транспорт или пеша. И не се поблазни нито веднъж да се ползва от привилегиите, които заеманата от него позиция му даваше като възможност.
Когато бе избран за подуправител на БНБ, Андрей преустанови партийната си дейност. И не направи изключение. Така е и до днес. Защото това изисква закона, а Андрей е човек, който се е научил да го спазва.
За тези малко повече от 4 години откакто го познавам не чух лоша дума за него. Вероятно и това е показателно.
И казвам всички тези неща, защото те трябва да се знаят!