Служебният министър-председател трябва да отговаря на три ключови условия - висок професионализъм, безупречен интегритет и реална независимост. Това заяви депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" и конституционалист доц. Атанас Славов пред "Денят ON AIR".
"Главчев не доказа, че може да организира по независим начин изборите. При предишните служебни правителства, които той оглавяваше, се допусна масово купуване на гласове и контролирано гласуване, като в крайна сметка Конституционният съд беше принуден да касира изборите в множество секции", коментира доц. Славов пред Bulgaria ON AIR.
По думите му Конституцията ясно възлага правото на избор на президента, а политическите партии не бива да посочват конкретни имена.
Въпреки това Славов подчерта, че обществото има основание да очаква служебно правителство, което да гарантира честни и независими избори.
Той напомни, че от "Демократична България" са подавали конкретни сигнали до МВР и ДАНС, но институциите не са предприели действия и не са били образувани досъдебни производства.
"Кой ще бъде служебен министър-председател зависи от президента. Не е работа на партиите да посочват конкретно лице. Надявам се президентът да се ръководи от принципите за независимост, професионализъм и интегритет", заяви доц. Славов.
В отговор на обвиненията, че Гюров е политически обвързан с ПП-ДБ, Славов посочи, че политическо минало имат и редица други ръководители на ключови институции.
По думите му това само по себе си не дисквалифицира човек, ако той притежава необходимия професионализъм и личен интегритет. Доц. Славов остро критикува и последните промени в Изборния кодекс.
"Няма как 20 секции в една държава да заменят места, където преди е имало 60-80 секции и са гласували десетки хиляди хора. Решението не е ограничаване на избирателните права, а търсене на други възможности, като гласуване по пощата или дистанционно електронно гласуване", заяви още конституционалистът.
По повод закриването на Aнтикорупционната комисия Славов предупреди за рискове, свързани с прехвърлянето на функции към Сметната палата, което според него противоречи на европейските стандарти и може да въвлече институцията в политически конфликти.