Днес е денят, в който почитаме жертвите на комунистическия режим. Навършват и 82 години от първите присъди на така наречения Народен съд, който осъжда на смърт представители на политическото и военно ръководство на България.
Няма точни данни колко човека губят живота си по време на управлението на тоталитарната власт, смята се че са близо 18 хиляди. В „Историите на Мария Йотова“ - поредицата „Свидетели на прехода“ ви срещаме с Димитър Луджев, един от така наречената първа вълна политици, които поемат България след комунистическия режим
„Този ден е символ на комунистическия режим. Хората говорят за жертви, но малко осъзнават, че тогава бяха разстреляни голяма част от българската интелигенция“, заяви бившият вицепремиер (1990–1991).
Според него целият смисъл е бил смяна на системата, която е трябвало да се извърши чрез мирни, либерални средства. „Голяма част от нас бяхме в дисидентските движения. Това за нас беше борба с режима и борба за демокрация. Никой от нас не е бил професионален политик, но хода на събитията ни превърна в политици – някои станахме държавници, други – не“, подчерта Луджев.
Луджев припомни бурните събития от 11 юни 1990 г., които нарече „дeтето на революцията“. „София беше залята от протестиращи. Хората плачеха, защото не очакваха загубата на изборите. Аз пристигнах от Бургас и видях как медицинският персонал беше задържан на входа. Опитвахме се да убедим хората да не прибягват до насилие, за да не се повторят трагедиите като в Румъния“, разказа той.
По темата за съвременната политика Луджев бе критичен: „Няма никакво място за сравнение между първите демократични избори и сегашните. Сегашната борба е за власт и клиентелистки интереси. Липсват хора с държавническо мислене, които да извършат необходимите реформи за модернизация на страната“.
Той отбеляза и дефицита на силни държавници у нас: „При нас дефицитът е голям. Иван Костов имаше управленски капацитет, но след това няма кой да се мери с него. Персоналната деградация е основният проблем на българската политика“.
Луджев сподели и спомени от международни срещи: „В Европа видях големи политици като Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Горбачов – те вече ги няма. У нас почти не съществуват такива личности. Политиката днес е политиканство, партизанщина и игри на групови интереси. Основната мотивация е пари и власт“.
Относно формирането на първото демократично правителство Луджев припомни: „Аз предложих Дмитър Попов на президента Желев за премиер. Търсенето на подходящ кандидат беше трудно – имаше политически споразумения и паритет между опозицията и независим министър-председател. Това беше един от решаващите моменти на нашата революция“.