Свидетели сме на масово мълчание с изключение на компроматите срещу ПП-ДБ всеки ден и на всякаква тема.
Това заяви пред БНР социологът Марчела Абрашева, регионален управляващ директор на "Кантар" за Югоизточна Европа.
"Интересен феномен е, че ПП-ДБ бяха в основата на масовите протести през декември, а сега все едно не е било. Протестът направи ясно за всички, че целият разказ, на който ПП-ДБ бяха почти единствените изразители в предните 12 месеца - че държавата не просто има проблеми тук и там, а има основен проблем в управленския си модел, който не води на никъде и който е силно корумпиран, и това беше много ясен знак, че доста голяма част от хората мислят същото. Не е ситуационно. Това не означава, че тези настроения са изчезнали. Всичко зависи от това дали този тип дебат или твърдения ще бъдат активни в периода около изборите".
Според нея дори ако хората в листите на "Прогресивна България" предизвикат всевъзможни компромати срещу тях, едва ли това ще промени наблюдаваното, че "всички възможни компромати - на всякаква тема - систематично са насочени към една-единствена формация и тя е ПП-ДБ".
Тя посочи, че формацията на Румен Радев има масова симпатия, защото е нова и защото той успя да се позиционира като другото - и във вътрешнополитически, и в геополитически план.
"Социологическите данни показват, че Радев взема по малко или повече от всички формации и не е много точна представата, че неговата партия ще вземе гласове от определена формация. И в този смисъл, регистрирането на нови неща, които биха могли поне малко да отнемат от този потенциал, изглежда смислено. Има инженерингови проекти и има усилие, включително от партиите на статуквото, да имат допълнения, които биха могли да ги подпомогнат в изборния процес", коментира тя във връзка с появата на партии, формирани на базата на граждански каузи, които вълнуват хората, каквато е формацията на бащата на 12-годишната Сияна, която загуби живота си в катастрофа. Според Абрашева този тип търсене на обществена подкрепа има потенциал и винаги ще има, но стои въпросът как на "добре разчертания и инженерно развиван български политически пазар такива формации имат шанс":
"И отново тук стои въпросът дали зад една, иначе благородна кауза, разбираема за всички и нещо, към което всички могат да бъдат съпричастни, не стоят всъщност и такива подпомагания".
По думите на Марчела Абрашева избирателната активност не е като нивото на река Дунав, тя зависи от нас - дали ще се явим да гласуваме, или - не.
Колебанието за кого да гласуват, което заявяват анкетирани в социологическите проучвания, е явление от последните години, обясни тя и добави:
"Когато гласуването за партии в определена степен престана да бъде толкова идеологическо колкото в първите 10-ина години на прехода, когато се появиха други причини човек да подкрепя една или друга партия, се покачи процентът на хората, които наистина се колебаят и решават в последния момент. Те наистина може би са 10-12%. Така че една не малка част от хората решават дали и в самия ден на изборите решават за кого да гласуват".