При работа със студенти намерихме доста голямо свлачище в района на „Западен парк” в София. То се намира в по-дивата му част, в местността „Смърдана”, по-плитко е и обхваща 13 декара. Непосредствено до тази местност има жилища. Това каза доц. Стелян Димитров, който е директор Национален център за геопространствени изследвания и технологии и ръководител на катедра „Геопространствени системи и технологии” в Софийския университет в ефира на Обедния информационен блок на Нова нюз.
Той коментира още свлачището на пътя Смолян - Пампорово. Изследователят подчерта, че в тази част на планината има доста свлачищни райони.
Това са нормални процеси за такъв тип релеф с такава географска структура. В България традиционно се подценява етапа на предшестващи такива инциденти изследвания. Работа се започва, когато се случи бедствието, коментира още той.
Изследователят обясни, че в района на свлачището на пътя Смолян – Пампорово има стръмен наклон, типична геоложка структура, която предполага такова природно бедствие. Той подчерта, че преовлажнението е важен фактор за неговото образуване. Доцентът допълни, че не бива да се подценява и човешкият фактор – изграденият път, който е всечен в склона.
„Това допълнително е увеличило възможността за такова явление. Освен това е имало и други интервенции след строежа на пътя – прокарването на газопровода, който се скъса”, обясни още Димитров.
Изследователят разказа, че екип от Национален център за геопространствени изследвания и технологии вече прави изследване в района - пълно лазерно сканиране, което ще даде много отговори като например докъде се простира опасността от свлачището. Ще бъде създаден цифров модел, за да стане ясно дали има други проблеми в тази територия и какво количество маса е изнесено от склона на свлачището.
„Между Пампорово и Смолян са около 15 км. Около 60% от това разстояние е с потенциален риск за случването на такива явления. Обследването на този район ще отнеме два дни”, разказа още изследователят.
Данните на учените ще бъдат безвъзмездно предоставени на Община Смолян, заяви доцентът.
Той препоръча на властта да използва знанията и уменията на българските учени в БАН и университетите, а не просто да се плаща за консултантски услуги.