"Една от следващите ми стъпки е да освободя Борда на директорите на БЕХ и да назнача нов управленски екип, с който да се повиши ефективността и прозрачността на работата". Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова на брифинг, на който представи приоритетите на ведомството си, информират от Нова телевизия.
"Нашият подход на работа няма да бъде кампаниен, а последователен, експертен и прозрачен. На първо място благодаря на премиера Румен Радев, който ми гласува това доверие, на моя екип - заместник-министрите д-р Любомира Ганчева и Кирил Темелков, както и на началника на политическия кабинет Десислава Николова", каза още Петрова.
По думите ѝ тя е подбрала сплотен екип от професионалисти, които познават добре сектора, институциите, европейската рамка и реалните проблеми пред енергийната система.
Министърът подчерта, че една от първата ѝ задачи при встъпването ѝ в длъжност е била да установи пълната и обективна картина на завареното състояние. Установено е забавяне по редица проекти и реформи, което може да доведе до загубата на над 1 милиард евро по европейски програми. Тя обяви, че започва детайлен одит на БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности и мини "Марица-изток".
Петрова посочи още, че в петък ще има среща с турските си колеги по въпроса за договора с "Боташ", което по думите ѝ е приоритетна тема за ведомството ѝ.
"Направихме стратегически преглед на финансовото състояние на дружествата в системата, на изпълнението на инвестиционните програми и дейността на министерството, както и на напредъка по ангажиментите по ПВУ, защото там има крайни срокове - 31 август 2026 г. Паралелно се фокусирахме и върху състоянието на ключови реформи и проекти с друго европейско и донорско финансиране", обясни министърът на енергетиката
Петрова беше категорична, че проверката е установила "забавяне": "За съжаление, това забавяне е по отношение на критични реформи, редица административни затруднения при изпълнението на инвестициите, както и необходимост от ускоряване на работата по адаптиране на нормативната рамка към състоянието на отрасъла".
Забавена е подготовката на изменения и допълнения в три основни закона - Закона за енергетиката, Закона за възобновяемите енергийни източници и Закона за енергийната ефективност, както и на подзаконовата нормативна рамка. Те трябва да адаптират регулациите към развитието на сектора и, от друга страна, да транспонират европейското законодателство, за да може страната ни в пълна степен да използва потенциала за трансформация на ключови сектори като топлинния и охлаждащия сектор, сградния сектор, техническите изисквания към новите пазарни участници - като системи за съхранение, енергийни общности, активни потребители и други.
"Към настоящия момент изпълнението и разплащанията по инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост в сектор „Енергетика“ регистрират изоставане по редица процедури", подчерта министърът на енергетиката.
Тя беше категорична, че това, което лично нея много я притеснява, е, че почти нищо не е направено по отношение на ефективното усвояване на средствата по Модернизационния фонд. Има сериозни забавяния както по вече одобрени инвестиции, така и при подготовката на нови схеми за подкрепа.
"Забавяне има и по отношение на подготовката за усвояване на финансирането по Европейското икономическо пространство - така наречената "Норвежка програма". Там има осигурен ресурс за енергийни общности, предпроектни проучвания, ПАВЕЦ и други проекти, но отново се отчита съществено забавяне. Друг важен и дългогодишен въпрос в сектора е разработването и изпълнението на цялостна стратегическа визия за комплекса „Марица-изток“, който е ключов за сигурността и баланса на електроенергийната система, но също така и за регионалната икономика и заетостта", изтъкна тя.
И добави: "Съществен напредък по формулирането на такава визия към момента, според мен, липсва, включително и по отношение на нормативната и регулаторната подготовка, необходима за плавна и справедлива трансформация. Особено в условията на настоящата геополитическа ситуация енергийната сигурност остава приоритетен фокус. Част от тази визия за комплекса „Марица-изток“ е и реформата с БЕХ, която е свързана с ангажимент по ПВУ и изисква подобряване на корпоративното управление, включително и действия по преструктуриране на холдинговата структура. В резултат на цялото това забавяне, рискът е нереализирането на реформи да постави под въпрос ресурс от европейско финансиране, който надхвърля 1 милиард евро".