Процедурата по прекомерен дефицит може да приключи сравнително бързо, ако правителството успее да ограничи разходите и да върне бюджета към по-устойчиви параметри. Това посочва икономистът Петър Ганев в свой анализ, посветен на историята на подобни процедури в България.
Според експерта това е втората процедура по свръхдефицит за страната ни. Първата обхваща периода между 2009 и 2015 г. и съвпада с глобалната финансова криза, европейската дългова криза и фалита на Корпоративна търговска банка.
Ганев подчертава, че тогава основният проблем е бил рязкото свиване на приходите в бюджета, докато днес ситуацията е различна.
„Приходите растат заедно с икономиката. Основният проблем вече е в разходната част“, отбелязва той.
По думите му сериозното влошаване започва по време на пандемията от COVID-19, когато бяха въведени мащабни социални плащания. След това натискът върху бюджета се засилва допълнително заради значителното увеличение на възнагражденията в силовите ведомства.
Данните, цитирани от икономиста, показват, че за периода 2001 – 2024 г. средният размер на приходите по консолидираната фискална програма е около 37% от брутния вътрешен продукт, като в момента този показател дори е по-висок.
За същия период средният размер на разходите е 38% от БВП. По думите на Ганев тази граница е била надхвърляна само в няколко извънредни ситуации – при фалита на КТБ, в началото на пандемията и в настоящия момент.
„Сега обаче това се случва без наличието на извънредна криза, която да го оправдава“, посочва икономистът.
Той припомня, че за разглеждания период средният дефицит е около 1% от БВП – ниво, което позволява държавният дълг да остане под контрол.
Според Ганев, ако новият бюджет заложи връщане към тези по-устойчиви стойности – особено по отношение на разходите и дефицита – България може сравнително бързо да излезе от процедурата по прекомерен дефицит.
„Ако бъде възстановена фискалната дисциплина и разходите се върнат към исторически по-нормални равнища, краят на тази процедура може да настъпи сравнително скоро“, заключава икономистът.