Според публикации американски експерти са пробили защитата на апарата. Сигнал за достъп дойде, когато профилът на Петров се появи във Viber през април 2026 г.
Според публикация на „Уикенд“ специалисти от Федералното бюро за разследване на САЩ са успели да отключат телефона на показно убития Алексей Петров. Ако твърдението се потвърди, това може да се окаже най-важната техническа следа в разследването.
61-годишният бивш съветник в ДАНС беше застрелян на 16 август 2023 г. в София. Разследването продължава вече трета година. До момента няма официално обявен пробив, който да посочи поръчителя.
Какво очаква следствието от устройството
По данни от публикацията Националното следствие разчита от апарата да излязат хиляди чатове, компрометиращи материали и записи. Очакването е, че те могат да очертаят контакти, мотиви и възможни връзки около подготовката на убийството.
Подобен масив от данни би дал нови посоки за проверки. Той може да включва комуникация по приложения, архиви, медийни файлове и метаданни. Те често показват кога и откъде са изпращани съобщения.
Защо българските експертизи са се забавили
В края на 2023 г. градският прокурор Илияна Кирилова публично заяви, че има сериозни затруднения с експертизата на мобилния апарат. Това е наложило търсене на външна техническа помощ.
Според текста българските криминалисти не са успели да преодолеят защитата на устройството. Така се стига до вариант с намеса на американски служби. В материала се говори и за „US връзка“ около случая. На този етап това остава твърдение от медийни публикации.
Сигналът от Viber и паралелното дело за 2 млн. лева
Нов елемент в историята е сигналът от април 2026 г. Тогава профилът на Алексей Петров изненадващо се е появил като нов потребител във Viber. Това се посочва като индикатор, че е възможно телефонът да е бил активиран.
Паралелно с това съдия Биляна Магдалинчева е назначила нова съдебно-медицинска експертиза по документи. Тя е по дело за 2 млн. лева, заведено приживе от Петров срещу прокуратурата. Искът е за неимуществени вреди след краха на акция „Октопод“.
След смъртта му делото се води от наследниците му. Според публикациите интересите му се защитават от съпругата му Мариана Петрова и дъщеря му Диляна. Адвокатите са представили и документи, включително автобиография от УНСС, с цел да подкрепят теза за общественото му реноме като преподавател и експерт.
Ако данните от телефона бъдат официално приобщени като доказателства, натискът върху разследването ще се засили. Тогава ще стане ясно дали дигиталната следа може да доведе до конкретни имена.