Политически сезон без въображение, управляващо мнозинство, което вече няма удобни оправдания, и опозиция, която все още търси своята посока. Така политологът доц. Христо Панчугов оценява заявките на парламентарните сили при завръщането на депутатите след лятната ваканция.
Според него декларациите от парламентарната трибуна не са донесли нищо ново и по-скоро са потвърдили познатите политически позиции.
„Липсва въображение. Ние чуваме това, което като че ли някак се очаква политиците да произнесат“, коментира Панчугов пред БНР.
По думите му през последните месеци България е свидетел на пълно мнозинство, което не успява да се справи с голяма част от заявените задачи, и на опозиция, която не може да намери ясна посока и цели.
Според Панчугов новият политически сезон ще бъде белязан от няколко ключови събития. Първото е приемането на държавния бюджет.
Това ще бъде моментът, в който управляващото мнозинство ще трябва да покаже с конкретни инструменти каква политика възнамерява да провежда. Досега, смята политологът, управляващите можеха да се позовават на наследството от предишните кабинети или на краткото време, с което разполагат.
„Оттук нататък вече ще се очакват конкретни инструменти, които да демонстрират, че има някаква политика и тя бива преследвана“, посочи той.
Вторият сериозен тест ще бъде изборът на нов Висш съдебен съвет.
Панчугов определя като проблематично свеждането на разговора за съдебната реформа до това „кой ще влезе“ в следващия състав на съвета. Според него това не е реформа, а продължение на политическия спор за контрол върху съдебната власт.
„Разговорът за хората към този момент не е произвел нито една смислена реформа в съдебната власт“, заяви политологът.
Той критикува и управленската програма, която по думите му представлява поредица от клишета и пожелания, без достатъчно ясни механизми за тяхното изпълнение.
Като пример посочи външната политика, в която според него са заложени задачи от рутинен характер, докато липсва достатъчно ясна визия за това какво управляващото мнозинство разбира под български национален интерес.
Третият голям фактор през новия политически сезон ще бъдат президентските избори. Именно те, според Панчугов, могат да покажат не само реалното състояние на управляващите, но и доколко опозицията е способна да предложи алтернатива.
Той вижда в декларацията на Възраждане, която ни върна към статистиката от социализма и говори за икономическа разруха и нуждата от промяна, опит за преразпределение на избиратели, които търсят по-остра опозиция на политическата система.
Според него Румен Радев е успял да привлече част от този тип избиратели, които го възприемат като по-автентичен противник на статуквото. Това поставя "Възраждане" пред необходимостта да си върне част от изгубената подкрепа.
„Играта по носталгията към предишните времена, играта с радикализацията, връщането на тази реторика всъщност цели опит да се откъснат парчета от „Прогресивна България“ към „Възраждане“ през кандидатурата на президента“, смята Панчугов.
Пред ГЕРБ също стои сериозна дилема – дали да участва активно в президентската надпревара със собствен кандидат, или да потърси друг модел на поведение.
Панчугов не очаква обединение вдясно около единна кандидатура. Според него част от опозиционните формации вече са направили своите избори, което допълнително усложнява възможността за общ кандидат.
Ако ГЕРБ реши да не издига свой претендент и призове избирателите си да гласуват „по съвест“, това може да изглежда като лесно решение, но всъщност би било знак за липса на политическа визия, смята политологът.
Президентският вот има значение и за следващите местни избори. Именно местната власт, по думите му, е „дългата игра“ в българската политика.
Партиите, които успяват на местни избори, се задържат в политиката, докато провалът на местния вот често поставя началото на техния залез.
Панчугов коментира и посланието на ДПС за необходимостта всички да вървят заедно към общото благо.
По думите му самото понятие „заедност“ отдавна е част от политическия език на движението, но зад него не вижда реално съдържание.
„ДПС са класическа корпоративна формация, която търгува с едни заложнически гласове“, заяви Панчугов.
Големият въпрос според него е дали тези гласове все още са толкова „заложнически“ и дали могат да бъдат използвани като политически ресурс в предстоящите избори.