Още около 100 млн. евро годишно за държавния бюджет може да осигури допълнителен 20-процентов данък върху печалбите, свързани с изкопаеми горива в България. Екологично сдружение „За Земята“ предлага така събраните средства да бъдат насочени към справяне с климатичната криза и мерки за по-чист въздух. Мярката е в духа на глобалната инициатива „Замърсителят трябва да плати“ (Polluters Must Pay), докато в рамките на ООН се договаря и Рамкова конвенция за международно данъчно сътрудничество, която се очаква да бъде финализирана през 2027 г.
Как средствата от по-високи данъци могат да се инвестират в климатични мерки е основната тема на новия наръчник на „За Земята“ „Данъчно облагане при източника: защо секторът на изкопаемите горива трябва да плати за климатичната криза и какво печели България“, който включва проучване на гл. ас. д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към Българската академия на науките.
Анализът обхваща 81 компании в пет сегмента: въглища, изкопаем газ, рафинерии, търговия с горива и топлофикации. Проучени са над двеста годишни финансови отчета и доклади за дейността за периода 2021 - 2024 г. За тези четири години компаниите са отчели общо 6,5 млрд. лв. печалба преди облагане с данъци, или приблизително 3,34 млрд. евро. Най-голям дял - 37% - се пада на въглищния сектор, най-вече заради 2022 г., когато енергийната криза след началото войната в Украйна доведе до рязък ръст на цените на електроенергията и съответно до рекордни печалби на въглищните ТЕЦ.
Ако върху тези отчетени печалби беше приложен допълнителен данък от 20%, потенциалните приходи за държавния бюджет биха достигнали общо 667 млн. евро за разглеждания период или между 91 и 289 млн. евро на година.
От печалбите на замърсителите към по-чист въздух
Около 100 млн. евро годишно биха покрили приблизително 90% от разходите за специализирани съоръжения за чист въздух или биха позволили подмяната на отоплителните уреди на още близо 27 200 домакинства всяка година.
„Така принципът „замърсителят плаща“ може да придобие конкретно социално измерение. Част от печалбите на големите замърсители ще се връща към домакинствата под формата на по-чист въздух, по-ниски разходи за отопление и подкрепа за енергийния преход“, коментира Ива Димитрова от екип „Икономическа справедливост“ на „За Земята“.
Необходим е глобален модел
Националните и регионални мерки са важна първа стъпка, но големите корпоративни групи могат да прехвърлят печалбите си към юрисдикции с ниски данъци. Показателен е случаят с „Лукойл Нефтохим Бургас“, отчетените сумарни загуби от 680 млн. евро за периода 2014–2025 г. я освобождават от корпоративен данък у нас, докато компанията майка внася над 22 млрд. евро в бюджета на Русия само за 2024 г.
За предотвратяване на подобни случаи в момента в рамките на ООН се договаря Рамкова конвенция за международно данъчно сътрудничество, която се очаква да бъде финализирана през 2027.