Политическите партии в България са се отказали от една от основните си функции, като не са посмели да издигнат собствени кандидати за президент. Тази позиция изрази политологът от „Галъп Интернешънъл Болкан“ проф. Росен Стоянов в предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS. Той коментира инициативните комитети зад кандидатурите на Илияна Йотова и тандема Андрей Гюров - Георги Кандев, решението на ГЕРБ да остане без собствен кандидат и политическите ходове на премиера Румен Радев.
Според Стоянов инициативният комитет на Гюров и Кандев е събрал повече хора, но сред имената няма особени изненади. По думите му политическите среди около ПП, „Да, България“ и ДСБ през последните години са се затворили до голяма степен в собствен кръг от съмишленици.
Политологът обърна внимание и на присъствието на университетски преподаватели и представители на академичните среди в инициативните комитети. Той посочи, че около кандидатурата на Гюров и Кандев има интелектуални среди, които публично подчертават непартийния ѝ характер. Стоянов обаче напомни, че президентският пост по своята същност е политически, независимо дали кандидатът е издигнат от партия или инициативен комитет.
Като по-широк според него определи кръга от хора, застанали зад Илияна Йотова, където има представители от различни обществени и политически среди, включително свързвани с ГЕРБ. Според Стоянов подобно „разтваряне на ветрилото“ е логично при президентски избори, тъй като за победа е необходима подкрепа, значително надхвърляща твърдия партиен електорат.
Най-сериозната критика на политолога беше насочена към партиите, които не са издигнали собствени кандидати. „Обвинявам категорично политическите партии в България, които предадоха своите избиратели, своите симпатизанти и твърдия си електорат. По-голямата част от тях не посмяха, оплашиха се да заявят партийна кандидатура“, каза Стоянов.
Според него през последните години се е наложила тенденция за заличаване на традиционното разделение между ляво и дясно и за непрекъснато търсене на компромисни кандидатури. Той напомни, че България е парламентарна република, в която партийната система е основна част от демократичния процес.
По думите му политическите сили трябва да започнат да създават по-широк кръг от разпознаваеми кадри и лидери, вместо всичко да се концентрира около председателя на партията. Стоянов смята, че една от причините за липсата на силни партийни кандидатури е страхът, че успешен кандидат за висок държавен пост впоследствие може да се превърне във вътрешнопартиен конкурент на лидера.
Според Стоянов, ако Андрей Гюров и Георги Кандев достигнат до балотаж, би било политическа грешка инициативният им комитет да не потърси разговор с ГЕРБ и останалите формации от дясното и център-дясното пространство. „Не преди първия тур, но преди втория би било политическа глупост инициативният комитет да не пожелае среща“, заяви той.
Политологът подчерта, че не става дума кандидатите да „ходят на крака“ или да молят за подкрепа, а да проведат политически разговор с формациите, чиито избиратели биха могли да се окажат решаващи на балотаж.
Според него ГЕРБ не може да бъде пренебрегван и заради членството си в Европейската народна партия. Стоянов смята, че без ясна позиция на Бойко Борисов и други десни лидери към собствените им избиратели силите на Гюров и Кандев може да се окажат недостатъчни за победа на втори тур.
Стоянов очерта две възможни обяснения за решението на ГЕРБ да не участва със собствена кандидатура. Първото е, че президентската институция никога не е била сред най-важните политически цели за Бойко Борисов. Според политолога за лидера на ГЕРБ далеч по-голямо значение има местната власт.
По думите му Борисов е наясно със загубените позиции на местно ниво и в момента има нужда да консолидира партията преди следващите местни избори. Затова за него може да няма политически смисъл да влиза в президентска надпревара, ако преценява, че тя е с предизвестен резултат.
Другата възможност според Стоянов е решението да е част от по-дългосрочна тактика - ГЕРБ да изчака управляващите да допуснат грешки и между тях да възникнат вътрешни противоречия, от които партията впоследствие да се възползва.
Беше обсъдена и възможността премиерът Румен Радев да предприеме промени в кабинета заради министри, които не успяват да осъществят очакваните реформи.
Според Стоянов Радев има склонност към ясно субординационно управление и няма да се поколебае да освободи министър, ако прецени, че той не изпълнява задачите си.
Политологът обаче очаква евентуални по-сериозни промени да бъдат предприети след президентските избори. „Трябва само да мине този Рубикон за него - президентските избори. Така че ще бъде известно време търпелив. И след това най-вероятно ще започне“, прогнозира Стоянов.